НАТО на високalert заради нарушения в въздушното пространство на Русия

НАТО потвърди, че е в състояние на повишена готовност след нарушения на въздушното пространство от руски самолети. Генералният секретар на НАТО, Марк Рюте, заяви в свой коментар на 12 септември 2023 г., че Полша и Естония имат основание да активират Член 4 от устава на Алианса, след като руски самолети многократно нарушиха въздушното пространство на тези държави. Рюте подчерта, че тези действия са част от „по-широк модел на все по-безотговорно поведение от страна на Русия“.

В последните две седмици НАТО е свиквал срещи под Член 4 два пъти, като първият път е бил на 10 септември, след като руски дронове навлязоха дълбоко в полското пространство. Рюте посочи, че освен Полша и Естония, подобни нарушения са били докладвани и от други членки на НАТО, включително Финландия, Латвия, Литва, Норвегия и Румъния.

Повишена готовност на НАТО

НАТО задейства изтребители, след като три руски МиГ-31 навлязоха в естонското въздушно пространство миналата седмица, оставайки там в продължение на 12 минути. Самолетите бяха ескортирани извън територията, като Рюте изтъкна, че макар Алиансът да е избрал да не ги свали, НАТО не би се поколебал да използва сила, ако е необходимо. „Първо оценяваме ситуацията, но ако е нужно, ще направим каквото е необходимо“, подчерта той.

В контекста на нарастващите инциденти, НАТО стартира операция „Източен страж“ на 12 септември, за да засили защитната си позиция по източния фланг. Рюте увери, че Русия не трябва да има „никакво съмнение“ относно готовността на НАТО да използва всички налични военни и невоенни средства в съответствие с международното право. Той акцентира на „желязната“ ангажираност на НАТО към Член 5 за колективна отбрана.

Реакцията на инцидентите с дронове

Напрежението ескалира и след наблюдения на дронове в Северна Европа. Летището в Копенхаген беше затворено за часове след появата на големи дронове над въздушното си пространство, което наложи подобни мерки в Осло, Норвегия. Датският премиер Мете Фредериксен определи инцидента като „най-сериозната атака срещу критичната инфраструктура на Дания“ в последно време.

Въпреки осъдителната реакция на президента на Украйна Володимир Зеленски по отношение на инцидента в Копенхаген, Русия отхвърли обвиненията. Говорителят на Кремъл, Дмитрий Песков, определи твърденията като „безпочвени“, обвинявайки Дания и други в неоснователни обвинения срещу Москва.

Официални лица от Европейския съюз изразиха загриженост относно нарастващата тенденция на руски провокации. Анитa Хипер, говорител на Европейската комисия, коментира, че последните инциденти в Полша, Румъния, Естония, Дания и Норвегия отразяват умишлена стратегия за тестване на европейските граници и решимост. Тя определи нарушенията като „безразсъдни действия“, насочени към подкопаване на европейската сигурност.

Дания обяви, че ще се присъедини към други гранични държави от ЕС – включително България, Естония, Финландия, Латвия, Литва, Полша и Румъния – за разговори тази седмица относно укрепването на „дронова стена“ за противодействие на подобни заплахи. В същото време, Естония сигнализира за готовност за по-дълбоко военно сътрудничество.

Министърът на отбраната на Естония, Ханно Певкур, заяви, че Талин е готов да приеме съюзнически сили, включително новите ядрени F-35A изтребители на Обединеното кралство. Литва, от своя страна, продължава да подчертава ангажимента си към Украйна, въпреки вътрешнополитическите промени. Министърът на външните работи Кестутис Будрис увери, че подкрепата на Литва остава „безусловна“.

Тази ситуация е сигнал за необходимостта от по-силно сдържане и споделено усилие на съюзниците за справяне с нарастващото напрежение в региона.