Как промяната на часовото време влияе на здравето ни?

На 26 октомври 2023 г. стрелките на часовника ще се върнат с един час назад, което предизвиква различни реакции сред населението. Според експертите, тази промяна не е толкова катастрофална, колкото пролетната, която е свързана с рязко покачване на сърдечните атаки и пътнотранспортните произшествия. Въпреки че много хора се радват на допълнителния час сън, остава въпросът как този малък преход влияе на нашето здраве, сън и настроение.

Тимо Партонен, доцент по психиатрия в Университета на Хелзинки, обяснява, че ефектите от смяната на часовника произтичат от нашите циркадни ритми. Те представляват вътрешния 24-часов часовник на тялото, който регулира съня, бдителността и производството на хормони. Партонен подчертава, че всеки клетъчен тип в тялото има циркаден часовник, но съществува и главен часовник в мозъка, който реагира на светлина и тъмен период. „Как функционира този часовник, влияе на качеството на съня и настроението ни, което прави този аспект изключително важен“, добавя той.

Какво представлява лятното часово време?

Лятното часово време (DST) е практика, при която часовниците се преместват с един час напред през пролетта и обратно през есента, за да се удължи вечерната светлина. Повечето от Европа, Северна Америка и части от Африка и Азия следват тази система. Според професор Малкълм фон Шанц от Университета на Нортумбрия, есенният преход обикновено се възприема по-леко, въпреки оплакванията от тъмен период след работа. „Тъмен периодът е просто отражение на географията и не е в резултат на промяната на часовника“, казва той.

Според проучване от 2025 г. на Университета на Ливърпул и Университета на Оксфорд, жените по-често от мъжете съобщават за повишено безпокойство и стрес в дните след промяната на часовника. Децата също изпитват трудности с адаптацията, което допринася за стреса в семействата.

Как смяната на времето влияе на здравето?

Промяната на времето през пролетта е свързана с краткосрочни увеличения на пътнотранспортните произшествия и сърдечните атаки. Според проучване на Американската асоциация за сърдечни заболявания, след преместването на часовниците е имало 24% увеличение на сърдечните атаки. Въпреки че есенният преход е по-малко инвазивен, той все пак може да има свои негативни ефекти.

Изследвания показват, че честите промени на часовника могат да доведат до дългосрочни рискове за здравето. Анализ на учени от Станфорд показа, че двугодишните смени на часовото време могат да увеличат честотата на инсултите и затлъстяването. Според изчисления, при постоянен стандартен час могат да бъдат предотвратени около 300 000 инсулта годишно.

Съществуват и съвети за поддържане на редовен режим на сън. Според професор фон Шанц, е важно да минимизираме колебанията в съня, особено в контекста на съвременната практика на наваксване на сън през уикендите, известна като „социален джетлаг“.

Ситуацията с часовото време остава актуална, като много учени и организации, включително Британското дружество за сън, призовават за прекратяване на двугодишните промени в полза на постоянен стандартен час. Въпреки, че Европейският съюз предложи да се премахнат сезонните промени през 2018 г., страните членки все още не са постигнали съгласие.

Експертите обаче подчертават, че използването на допълнителния час за истински отдих, а не за късно будуване, може да помогне за плавната адаптация към промените. „Лягайте си по-рано“, съветва доктор Партонен. „Ако смяната на часовника е през нощта между събота и неделя, легнете си в обичайното си време, или малко по-рано, в събота.“