Ново проучване разкрива как мозъците се адаптират към промени

Психолозите от Рутгерс университет откриха, че мозъците на хората не работят с еднаква скорост при обработката на информация. Ново проучване, публикувано в Nature Communications, предоставя ценни индикации защо някои индивиди се адаптират по-бързо към промените и се справят по-добре при смяна на задачи в сравнение с други.

Според изследването, различията в начина, по който мозъкът обработва бърза и бавна информация, играят ключова роля за разнообразието в когнитивните способности на хората. Линден Паркс, старши автор на изследването и професор по психиатрия в медицинския факултет на Рутгерс, обяснява: „Хората, чиито мозъчни връзки са по-добре съобразени с начина, по който различните региони обработват информация, показват по-висока когнитивна способност.“

Как мозъкът обработва информация

Според данните, мозъкът не е единна структура, а система от различни региони, всеки от които отговаря за различни функции. Някои области реагират бързо, осигурявайки мигновени реакции, а други интегрират информация по-бавно, което е полезно за по-дълбочинни аналитични процеси. Проучването показва, че разпределението на тези „невронни времеви мащаби“ в кората на мозъка е от съществено значение за ефективността на превключването между различни модели на активност, свързани с поведението.

Изследователите анализираха данни от образна диагностика на мозъка на 960 души, за да проследят как информацията тече през мозъка с времето. Всеки мозъчен регион функционира на своя собствена предпочитана скорост на реакция, а моделът на активност, който изследователите създават, е настроен да отразява реалните данни от сканиране на мозъка.

Връзка между времевите мащаби и когнитивната способност

Резултатите показват, че мозъците, чиито времеви характеристики са по-добре настроени, се нуждаят от по-малко усилия, за да преминат от една дейност в друга. Тези открития подчертават, че генетичните, молекулярните и клетъчните особености на всеки мозъчен регион влияят на начина, по който информацията се обработва.

Когато изследователите сравнили тези времеви карти с представянето на индивидите в стандартни тестове за мислене, установили, че хората, при които мозъкът по-ефективно сменя състояния, показват по-добри резултати.

В бъдеще, изследователите планират да разгледат условия като шизофрения, биполярно разстройство и депресия, за да проучат как нарушенията в свързаността на мозъка и невронните времеви мащаби могат да повлияят на обработката на информация.