Уроците по икономически кризи изграждат устойчивост на популизма

Репортаж на Обсерваторията за преподаване на история в Европа (OHTE) подчертава, че обучението по икономически кризи в училище е ключов фактор за изграждане на устойчивост към популизма и опростените наративи на обвинение, които подхранват крайната десница. Според доклада, изготвен от Съвета на Европа, изучаването на минали икономически спадове помага на учениците да развият емпатия и критично мислене, което е особено важно в условия на нарастваща поляризация и социални неравенства.

Важността на изучаването на икономическите кризи

Докладът, базиран на анализ на 17 европейски държави, посочва, че икономическите кризи са тясно свързани с нарастващата социална несправедливост и ксенофобия. „Кризите в публичните финанси и националните валути, както и нарастващата инфлация, предизвикват икономическа нестабилност, която е свързана с покачването на социалните неравенства“, се казва в доклада. Обучението по икономически кризи предоставя на учениците знания и умения да избягват едностранчивите наративи за обвинения, насочени към малцинства и стигматизирани групи.

Според OHTE, хората, които възприемат обществото като много неравно, са по-склонни да подкрепят популистки партии. Изследване, публикувано в European Journal of Political Research, показва, че избирателите, които виждат големи неравенства, са около 2.7% по-склонни да подкрепят популизма. Хората, които отчитат финансови трудности, също са значително по-вероятно да подкрепят популистки партии.

Развитие на емпатия и критично мислене

Докладът на OHTE предлага на преподавателите по икономическа история да свързват миналите събития с конкретни умения, като емпатия и толерантност. Учителите, анкетирани за проучването, съобщават, че когато учениците разглеждат исторически икономически кризи, те са по-добре подготвени да задават въпроси като „Защо се случи това?“ и „Кой пострада?“.

Тези въпроси помагат на учениците да разберат, че икономическите кризи не са просто изолирани явления, а влияят на всички аспекти на обществения живот. Според доклада, обучението по икономика позволява на учениците да осъзнаят, че последствията от кризите зависят от преобладаващата политическа система и историческия контекст.

В 16 от 17-те изучавани страни уроците за икономически кризи са задължителни, с изключение на Испания, където това е на преценка на учителите. Тази широка признателност към темата обаче не разкрива как точно се използва и представя материалът, нито дали има общо съгласие в Европа относно начина на преподаване.

Докладът подчертава, че „икономическите кризи са свързани с борбата за или против демокрацията в учебните планове на всички държави-членки, с изключение на Грузия и Испания“. Примери като Френската революция и кризата на социалистическите икономики през 80-те години на миналия век са често цитирани, където икономическите затруднения стават двигател за мобилизация за искане на демокрация.

Предизвикателства пред опростените наративи

Докладът предлага и нова перспектива за преподаване на икономически кризи, като акцентира на гледната точка на малцинствени и уязвими групи. Тази пътека може да се използва, за да се подкопаят наративи, благоприятстващи екстремизма, като „някоя група е виновна“ или „системата е нагласена“.

Въпреки че темата за икономическите кризи е включена в учебните планове, начинът, по който се преподават, често остава ограничен. Учителите в различни страни съобщават, че кризите предлагат „естествен мост между икономиката, политиката и обществото“, но се оплакват от липсата на структурирани ресурси за преподаване на темата по този начин.

В условия на забавен икономически растеж и нестабилност, изучаването на минали кризи може да предостави рамка за разбиране на настоящите предизвикателства. Според OHTE, уроците от историята могат да помогнат на учениците да направят смисъл от текущите икономически трудности и да се подготвят за бъдещето.