Разширяването на ЕС заплашва с изтичане на мозъци в Западните Балкани

Процесът на разширяване на Европейския съюз (ЕС) поставя под заплаха Западните Балкани, като рискува да задълбочи проблема с „изтичането на мозъци“. Според експерти, миграцията на квалифицирани работници от новите членки на ЕС към по-развити икономики може да доведе до сериозен недостиг на кадри в региона. За да се справят с тази ситуация, е необходимо да се предприемат целенасочени мерки.

Приемането на нови държави в ЕС може да влоши недостига на критични работници в по-новите членки. Процесът на интеграция предлага бизнес и инвестиционни възможности, но също така може да доведе до масова миграция на работници, търсещи по-добри заплати и работни места в по-богати държави, след като свободата на движение бъде установена. Хърватия, която стана член на ЕС през 2013 г., е загубила близо 400 000 жители за десетилетие, според Световната банка, което я нарежда сред топ петте държави от ЕС с най-голям спад на населението.

Румъния, присъединила се през 2007 г., е преживяла дори по-екстремна миграция – един от четирима румънци живее извън страната, сочи Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD). Допълнително, ЕС страда от сериозен недостиг на работна сила поради застаряващо население и ниска раждаемост. Очаква се блокът да загуби един милион работници всяка година до 2050 г.

Последствия от миграцията и мерки за справяне

В последните години мобилността на работниците между 27-те държави членки е помогнала за облекчаване на част от недостигите, но неравномерно. Южно и източноевропейските страни страдат от изтичане на квалифицирани работници, което влошава икономическото им положение. Лийн Янсен, докторска изследователка в КУ Льовен, коментира, че „макар изтичането на мигранти от Западните Балкани да продължава десетилетия, приемането в ЕС може да влоши този феномен, както видяхме при предишното разширяване“.

Либерализацията на визовия режим в Шенген е улеснила мобилността и е ускорила дългосрочната тенденция. Работници вече използват възможността да пътуват до ЕС за сезонна работа. „Членството в ЕС обикновено засилва този процес, премахвайки последните бариери на пазара на труда,“ добавя Янсен. Въпреки това, някои експерти смятат, че въздействието на присъединяването на следващите страни кандидат не би било толкова драстично, тъй като те вече са преминали през вълна на емиграция.

Инициативи за задържане на таланти

Албания и Черна гора подадоха заявления за членство в ЕС през 2008 и 2009 г. съответно, а Северна Македония направи това преди 22 години. В региона на Балканите се наблюдава постоянен демографски спад, като работоспособното население ще намалее с около 20% до 2050 г. Световната банка прогнозира недостиг от над 190 000 работници до края на десетилетието, ако текущите трудови динамики продължат.

Изследване на Бругел за 2025 г. показва, че икономическите сектори в Западните Балкански страни, особено в здравеопазването, строителството и производството, са под сериозно напрежение. „Важно е да се подчертае, че има икономически ползи от изтичането на работна сила, включително търговия, преки чуждестранни инвестиции и парични преводи,“ посочва изследването.

Европейската комисия планира да представи годишната оценка на кандидатите на 4 ноември 2023 г., за да оцени напредъка им и да даде препоръки в области като правото на закона и основни права. Според Лун Бернщейн, съавтор на доклада „Навигиране на изтичането на мозъци в Западните Балкани“, ЕС може да започне, като признае ефекта от изтичането на мозъци като съвместно предизвикателство в предстоящия си доклад за разширяване.

Тя подчертава, че е необходимо да се предприемат мерки за задържане и привличане на таланти, включително свързване на финансирането с местната заетост и насърчаване на кръговата миграция. Някои държави вече започнаха реформи, за да стимулират връщането на гражданите си. Например, в Сърбия работодателите, наемащи завърнали се от диаспората в иновационни и квалифицирани сектори, получават данъчни облекчения. Подобен механизъм бе изпитан и в Полша през 2022 г., когато беше въведено данъчно облекчение за поляци, завръщащи се в страната.

Тази ситуация поставя предизвикателства пред ЕС, който трябва да намери баланс между икономическия растеж и задържането на кадри, за да осигури устойчиво бъдеще за региона.