Защо България започва училище на 15 септември: История и традиции

Днес, 15 септември, официално започва новата учебна година за над 716 000 български ученици. Сред тях са около 55 000 първокласници, които за първи път прекрачват прага на училището. Тази дата е изпълнена с очакване и емоции, не само за децата, но и за родителите, които подготвят всичко седмици напред.

Исторически корени на 15 септември

Причините за избора на 15 септември като начало на учебната година са дълбоко вкоренени в историята, традицията и политиката. В годините след Освобождението, учебната година традиционно е започвала на 1 септември, свързана с влиянието на Русия и православния календар, който определя 1 септември като начало на църковната година. Обаче, това създавало трудности за селските общности, тъй като децата често оставали вкъщи, за да помагат на семействата си по време на жътва. В действителност, стартът на учебната година варирал между 1 и 1 октомври в зависимост от селскостопанските натоварвания.

Решаваща промяна настъпва след 1919 г., когато правителството на Александър Стамболийски и Съюза на българските земеделци (БЗНС) започват да поставят акцент върху реформата в образованието. Под ръководството на министъра на народното просвещение Стойан Омарчевски, БЗНС работи за улесняване на достъпа до образование за селските семейства. Омарчевски въвежда значителни реформи, които установяват задължително образование за всички деца, разширявайки основното и основното училище, и придавайки практическа насоченост на учебните планове.

Традиция и дебат

Реформите включват приоритет на професионалното обучение и разделяне на училищата на основни и средни, които предлагат специализирано обучение. През 1921 г. нов закон за народното образование официално прехвърля началото на учебната година на 15 септември, с цел да се даде възможност на децата да завършат селскостопанските си задължения, което намалява отсъствията без да нарушава ритъма на селския живот.

Тази реформа предизвиква остри дебати. Критиците, особено от градските райони, оспорват по-късния старт като ненужен и неефективен, твърдейки, че нуждите на селското стопанство не трябва да определят образователната политика. Независимо от това, правителството на БЗНС остава непоклатимо, като приоритизира реалностите на селските семейства, които по онова време съставляват мнозинството от населението.

След 1949 г. властите за кратко възстановяват 1 септември като първи учебен ден, но по-малко от десетилетие по-късно, през 1957 г., решението е отменено и 15 септември е възстановен – традиция, която продължава до днес.

България не е единствената страна, която избира средата на септември за начало на учебната година. Държави като Италия, Испания, Португалия и Гърция също започват учебната година около това време, оформени от подобни селскостопански традиции. В контекста на Европа, много северни държави, като Дания, Финландия и Швеция, стартират училището по-рано, обикновено през август, докато в Германия началната дата варира според федералната провинция.

В заключение, датата 15 септември за България отразява компромис, съществувал повече от век, роден от политическа реформа и селскостопанска необходимост, който продължава да резонира с поколения ученици и семейства и днес.