Защо България започва учебната година на 15 септември

Днес, 15 септември, започва новата учебна година за повече от 716 000 български ученици, сред които са около 55 000 първокласници, които за първи път стъпват в класната стая. Тази дата е изпълнена с очакване и емоции не само за децата, но и за техните родители, които се подготвят седмици предварително, а и за възрастните, които не могат да не си спомнят за собствените си училищни години.

Исторически корени на 15 септември

Въпросът защо именно 15 септември е избран за начало на учебната година, а не 1 септември или 1 октомври, е свързан с комбинация от история, традиции и политика. В годините след Освобождението на България, учебната година традиционно е започвала на 1 септември. Тази практика е повлияна от Русия, където училищният календар следвал подобен график, и от православния календар, който обозначава 1 септември като начало на църковната година.

Въпреки това, такъв график довел до трудности за селските общности. Децата често оставали у дома, за да помагат на семействата си по време на жътва, което правело редовното посещаване на училище почти невъзможно. Поради натовареността на селското стопанство, реалното начало на учебната година варирало между 1 септември и 1 октомври.

Реформа и ново начало

Значителен обрат настъпил след 1919 г., когато правителството на Александър Стамболийски и неговият Български земеделски народен съюз (БЗНС) поставили акцент върху образователната реформа, особено под ръководството на министъра на народното просвещение Стойан Омарчевски. БЗНС, който отразявал нуждите на селските общности, целял да направи образованието по-достъпно за фермерските семейства. Омарчевски стартирал мащабна реформа, която въвела задължително образование за всички деца, разширявайки основното и средното училище и акцентирайки на практическото обучение.

Приоритет станало професионалното обучение, с училища, разделени на по-ниски курсове, предлагащи основно образование, и висши курсове, предоставящи специализирано обучение в гимназии, педагогически и професионални училища. Задължителното образование станало общо седем години. Държавата инвестирала средства в разширяване на училищната инфраструктура, така че до 1939 г. девет от десет деца били записани в задължително образование.

В контекста на тези реформи, през 1921 г. е приет нов закон за народното просвещение, който официално преместил началото на учебната година на 15 септември. Причината била ясна: да се позволи на децата да завършат аграрните си задължения преди да влязат в класната стая, намалявайки отсъствията без да нарушава ритъма на селския живот.

Реформата предизвикала остри дебати. Критиците, особено от градовете, отхвърлили по-късното начало като ненужно и неефективно, твърдейки, че това губи ценно време за учене. Те смятали, че нуждите на селското стопанство не трябва да диктуват образователната политика. Въпреки това, правителството на БЗНС останало непоклатимо, поставяйки на първо място реалностите на селските семейства, които по това време съставлявали мнозинството от населението.

С времето 15 септември се утвърдило като национален ден за начало на учебната година. Традицията продължила до 1949 г., когато властите кратко възстановили 1 септември като откриващ ден на учебната година. По-малко от десетилетие по-късно, през 1957 г., решението било отменено и 15 септември отново било възстановено – традиция, която продължава и до днешен ден.

България не е единствена в избора си на средата на септември за начало на учебната година. Страни като Италия, Испания, Португалия и Гърция също започват учебната година около това време, влиянието на подобни аграрни традиции и климатични условия, макар конкретните дати да се различават в зависимост от региона. В контекста на северна Европа, учениците в Дания, Финландия, Швеция и Швейцария обикновено се завръщат в класовете през август, докато в Германия началната дата варира в зависимост от федералната провинция, от ранния август до средата на септември.

На другите места в континента, страни като Франция, Белгия, Полша и Сърбия започват на 1 септември, което демонстрира, че не съществува универсален европейски модел. Всяка нация е адаптирала училищния си календар спрямо собствената си история, социални нужди и културни приоритети. За България, датата 15 септември отразява вековен компромис – роден от политическа реформа и аграрна необходимост – който продължава да резонира с поколения ученици и семейства и днес.