Прекомерното време пред екран влияе на училищната успеваемост на децата

Прекомерното време, прекарано пред екран, оказва негативно влияние върху ранната училищна успеваемост на децата, сочи ново изследване. Според проучването, публикувано в списанието JAMA Network Open, децата, които прекарват повече време на екрани, получават по-ниски резултати по четене и математика. Резултатите подчертават важността на развитието на здравословни навици от ранна възраст, заявяват изследователите.

Изследването е проведено сред повече от 3 000 деца от Онтарио, Канада, в периода от 2008 до 2023 г. Учените свързват данните, предоставени от родителите относно времето, прекарано пред екран, с резултатите на децата от стандартизирани тестове, взети в трети и шести клас, или около възраст 8 и 11 години. Проучването анализира връзката между общото време пред екран и ранната академична успеваемост на децата, като проследява как различните дейности, свързани с екрани, влияят на училищните резултати.

Влияние на дигиталните устройства

Според изследването, децата с по-високи нива на общо време пред екран, както и тези, които често гледат телевизия и използват цифрови устройства, постигат по-слаби резултати по четене и математика. Учените не откриват доказателства за връзка между времето пред екран и намалени писмени умения. Само 20% от родителите споделят, че децата им играят видеоигри, а при момичетата видеоигрите са свързани с по-слаби резултати в четенето и математиката в трети клас в сравнение с момчетата.

Dr. Катрин Биркен, един от авторите на изследването и старши учен по детско здраве в SickKids Research Institute в Торонто, посочва: „Намираме важността на разработването на ранни интервенции за деца и техните семейства, които насърчават здравословни навици при използването на екрани.“

Предизвикателства и ограничения на изследването

Предишни изследвания относно влиянието на прекомерното време пред екран, видеоигрите и телевизията върху училищната успеваемост на децата показват смесени резултати. Най-новото проучване също така притежава някои ограничения. Данните, предоставени от родителите, могат да бъдат предубедени, а връзката между времето пред екран и академичната успеваемост на децата е асоциативна, а не причинно-следствена. Това означава, че изследването показва само, че те са свързани, но не и че времето пред екран причинява лоши резултати.

Крис Фъргюсън, професор по психология в Stetson University, който не е участвал в изследването, предупреждава, че данните, които изглеждат значими в научни статии, не винаги се пренасят в реалния живот. „Реалните последствия са много по-малко сигурни,“ заявява Фъргюсън в изявление.

Световната здравна организация (СЗО) препоръчва максимум един час време пред екран на ден за деца на възраст от две до четири години и никакво време пред екран за бебета под една година. Въпреки това експерти посочват, че не всяко време пред екран трябва да бъде демонизирано. Според доклад от 2025 г. на работна група на Европейския съюз, децата, които получават умерени нива на време пред екран, както и бебета, които имат интерактивно време пред екран с родителите си, могат да подобрят езиковите си умения.