БНБ алармира за финансови рискове от нарастващи разходи

Българската народна банка (БНБ) посочи тревожна тенденция на фискално влошаване в България в периода от 2020 до 2024 г. Причината за това е рязкото нарастване на разходите за заплати и пенсии. Тези разходи, които заемат значителна част от текущото бюджетно разходване, продължават да оказват натиск върху публичните финанси, особено поради увеличеното приложение на автоматични механизми за индексация на доходите.

Фискалната позиция на България

Въз основа на анализа, представен в доклада на БНБ, озаглавен „Анализ на фискалната позиция на България след 2020„, става ясно, че фискалната политика е станала проциклична. Това означава, че е стимулирала вътрешното търсене и е допринесла за допълнителен инфлационен натиск по време на икономически подем. Централната банка предупреждава, че този подход не само увеличава волатилността на макроикономическата активност, но и подкопава дългосрочната устойчивост на публичните финанси.

Според доклада, разширителната фискална политика, прилагана през последните години, е увеличила потреблението и заетостта, но същевременно е засилила инфлацията чрез връзката между заплатите и цените. БНБ подчертава, че това противоречи на усилията на институцията за провеждане на контрациклична политика, насочена към поддържане на стабилност чрез макропруденциални и ограничени монетарни инструменти.

Рискове за икономическата стабилност

Между края на 2021 и средата на 2025 г. България е изпитвала устойчиво висока основна инфлация, нарастващи заплати в частния и публичния сектор, затягане на пазара на труда, както и увеличаващо се потребление и кредитиране на домакинствата. Цените на жилищата също са регистрирали значителен ръст. БНБ предупреждава, че тези динамики, комбинирани със структурно влошаваща се фискална позиция, поставят рискове както за икономическата стабилност, така и за устойчивостта на публичните финанси.

Главните източници на риск произтичат от бързия ръст на текущите неоперативни разходи, които е трудно да се обърнат; разширеното приложение на автоматична индексация на разходите; и перспективите за бързо нарастване на публичния дълг, въпреки че нивата на дълг остават относително ниски. За да смекчи тези рискове, БНБ препоръчва мерки за фискална консолидация, които да подобрят фискалната позиция на страната без да възпрепятстват икономическия растеж.

В последния брой на тримесечното издание на БНБ „Икономически преглед“ централната банка предоставя по-широка информация за макроикономическите развития, базирана на данни, налични към 25 септември 2025 г. Икономическият растеж е ускорен до 3,5% на годишна база през второто тримесечие на 2025 г., като основно е подпомогнат от увеличеното правителствено потребление и спада на вноса на стоки.

Частното потребление остава основен двигател, увеличавайки се с 6,9% на годишна база в реално изражение, благодарение на по-високата заетост и разполагаем доход. Условията на пазара на труда остават стегнати, с нарастване на заетостта с 3,7% и недостиг на работна ръка, достигащ исторически високи нива. Тези фактори допринасят за 18,5% годишен ръст на номиналната компенсация на служителите през второто тримесечие на 2025 г.

Въпреки че индикаторите за бизнес активност показват смесени резултати през третото тримесечие, търговията на дребно остава силна, а потребителското доверие високо, което предполага, че потреблението на домакинства ще продължи да играе важна роля в растежа на БВП. Годишната инфлация, измерена с Характеризирания индекс на потребителските цени (HICP), достигна 3,5% през август 2025 г., в сравнение с 2,1% в края на 2024 г. Ръстът в значителна степен се дължи на по-високи цени на храните и услугите, като и двете категории показват инфлационни темпове около 6–7% в последните месеци.

Увеличението на разходите за труд, съчетано със силното частно потребление, позволи на компаниите да прехвърлят по-високите производствени разходи на потребителите. Растежът на кредитите за домакинства също остава силен. Към август 2025 г. кредитиране е нараснало с 20,8% на годишна база, като жилищните кредити допринасят най-много за този ръст, което е още един признак за продължаващата сила на вътрешното търсене и съпътстващите финансови рискове.