Излишното време пред екран влияе негативно на успеха в училище

Проучване, публикувано в списание JAMA Network Open, установи, че прекомерното време пред екран е свързано с по-ниски резултати в четенето и математиката при деца в ранна възраст. Според изследването, по-високите нива на време, прекарано пред екрана, могат да оказват негативно влияние върху академичните постижения на децата. Резултатите подчертават необходимостта от изграждане на здравословни навици от ранна възраст, заявиха изследователите.

Връзката между времето пред екран и училищните резултати

В проучването, което обхвана над 3 000 деца от Онтарио, Канада, между 2008 и 2023, учените анализираха данните, предоставени от родителите относно времето, прекарано пред екрана, и свързаха тези данни с резултатите на децата от стандартизирани тестове, провеждани в трети и шести клас, около възрастите 8 и 11 години. Изследователите проучиха как различни дейности, свързани с екрани, като игра на видеоигри, гледане на телевизия и използване на цифрови устройства, влияят на училищните резултати.

Общите резултати показват, че децата с по-високи нива на време пред екран, включително повече използване на телевизия и цифрови устройства, постигат по-слаби резултати в тестовете по четене и математика. Задълбоченият анализ разкри, че видеоигрите са свързани с по-ниски оценки в четенето и математиката при момичетата в трети клас в сравнение с момчетата.

Нужда от ранни интервенции и ограничения

„Тези резултати подчертават важността от разработването на ранни интервенции за деца и техните семейства, които да насърчават здравословни навици за времето пред екрана“, коментира д-р Катрин Биркен, един от авторите на изследването и старши учен по детско здраве в СикКидс Рисърч Институт в Торонто, Канада.

Въпреки че предишни изследвания относно влиянието на прекомерното време пред екрана, видеоигрите и телевизията върху училищните постижения на децата са давали смесени резултати, последното проучване също има свои ограничения. Известно е, че данните, предоставени от родителите, могат да бъдат пристрастни. Освен това, връзката между времето пред екрана и академичната успеваемост на децата е асоциативна, а не причинно-следствена, което означава, че проучването показва само взаимовръзка, а не причинни връзки.

Крис Фъргюсън, професор по психология в Университета Стетсън, който не е участвал в проучването, предупреди, че данни, които изглеждат значими в изследователски статии, не винаги се прилагат в реалния живот. „Импликациите в реалния свят са много по-малко сигурни“, каза Фъргюсън в изявление.

Световната здравна организация (СЗО) препоръчва максимум един час време пред екран на ден за деца на възраст от две до четири години и никакво време пред екран за бебета под една година. Въпреки това, експертите подчертават, че не всяко време пред екран трябва да бъде заклеймявано. Според доклад от 2025 г. на работна група от Европейския съюз, деца, които получават умерени нива на време пред екрана и бебета, които имат интерактивно време пред екрана с родителите си, могат да подобрят своите езикови умения.