Над 12% от работещите в България живеят под прага на бедността

Въпреки значителното увеличение на минималната работна заплата в България в последните години, броят на работещите, живеещи под прага на бедността, продължава да расте. Според официални документи, свързани с указа на правителството за прага на бедността през 2026 г., той ще бъде определен на 764 лева, което представлява увеличение от 19.7% спрямо настоящата година, когато прагът е 638 лева.

Растящата бедност сред работещите

Анализ на данните за 2024 г. показва, че 12.1% от работещите българи на възраст между 18 и 64 години се считат за бедни, което е увеличение с 0.4 процентни пункта в сравнение с предходната година. Работещите на непълен работен ден са изправени пред около три пъти по-висок риск от бедност в сравнение с тези на пълен работен ден. Освен това, жените с работа имат 2.5 процентни пункта по-нисък риск от бедност в сравнение с мъжете.

За сравнение, през 2022 г. 10% от работещите в същата възрастова група са живели под прага на бедността. Образователната степен остава ключов фактор, влияещ на вероятността от работна бедност. Според статистиката на Националния статистически институт (НСИ), хората с малко или без формално образование са най-уязвими, като 56.3% от тях живеят в бедност.

Влиянието на образованието върху бедността

Този риск значително намалява с повишаване на образованието: хората с средно образование са пет пъти по-малко вероятно да бъдат бедни, докато делът на работещите бедни сред хората с висше образование е най-нисък – 4.8%. През миналата година, с прага на бедността от 638 лева, 1.326 милиона души, или 20.6% от населението на България, са живели под прага на бедността, което подчертава постоянния проблем с работната бедност, въпреки икономическите печалби.

Тази ситуация поставя сериозен въпрос за устойчивото развитие на пазара на труда и необходимостта от адекватни политики, които да се справят с проблема на работната бедност в страната.