Рискът от „изтичане на мозъци“ в Западните Балкани при разширяването на ЕС

Процесът на разширяване на Европейския съюз (ЕС) рискува да задълбочи проблема с „изтичането на мозъци“ в Западните Балкани, тъй като квалифицираните работници от новите членове могат да се насочат към по-добри възможности в по-развитите държави. Според експерти, е наложително да се приложат целенасочени мерки за справяне с този проблем. Приемането на нови държави в ЕС може да влоши недостига на критични работници в по-новите членове, което води до нови икономически предизвикателства.

Сериозни последици за местната икономика

Интеграцията в ЕС може да доведе до нови бизнес и инвестиционни възможности, но също така може да предизвика значителен миграционен поток на работници, търсещи по-добри заплати в богатите държави, след като бъде установена свободата на движение. През последното десетилетие, Хърватия, член на ЕС от 2013 г., е загубила близо 400 000 жители, според данни на Световната банка, което я поставя в топ пет на страните с най-голямо намаление на населението. В Румъния, присъединила се през 2007 г., ситуацията е още по-критична — един от четирима румънци живее извън страната, според ОИСР.

Ситуацията се усложнява от факта, че ЕС страда от сериозен недостиг на работна ръка заради застаряващото население и ниския раждаемост. Прогнозите сочат, че блокът ще загуби 1 милион работници годишно до 2050 г. В последните години мобилността на работниците между 27-те членки е облекчила част от тези недостиг, но не винаги в еднаква степен, тъй като южните и източните европейски държави страдат от „изтичане на мозъци“.

Какво предприема ЕС по въпроса?

След пълномащабната инвазия на Русия в Украйна в началото на 2022 г., ЕС постави разширяването на съюза като стратегически приоритет. През 2023 г. бе обявен План за растеж за Западните Балкани, който е насочен към икономическо развитие и социално-икономическа конвергенция. Според Нина Вуянович, изследовател от Брюгел, планът има потенциала да удвои икономиката на региона в следващото десетилетие.

Въпреки това, развитите европейски икономики също печелят в краткосрочен план от миграцията на квалифицирани работници от Западните Балкани, особено в сектори с недостиг на работна ръка като здравеопазването. „Ползите от растежа при влизането в ЕС надвишават загубите на население“, заяви Вуянович.

Някои държави, осъзнавайки проблема, вече прилагат реформи за насърчаване на завръщането на своите граждани. В Сърбия, например, работодателите, които наемат завърнали се от диаспората, получават данъчни облекчения. Подобен механизъм бе въведен и в Полша през 2022 г., където се предлага данъчно облекчение на поляци, завръщащи се в страната след минимум три години в чужбина.

В заключение, въпросът за „изтичането на мозъци“ остава актуален и наложителен за страните от Западните Балкани, които трябва да предприемат действия за задържане на талантливите работници, докато ЕС работи върху своята стратегия за разширяване.