Невробиолози изследват как сънищата влияят на мозъка ни

Невробиолози от Университет на щата Пенсилвания стартираха ново изследване, което цели да разбере какво се случва с мозъка ни, когато сънуваме или имаме кошмари. В рамките на тригодишна програма, изследователският екип ще наблюдава мишки, подложени на лечение с мефлохин – лекарство против малария, което вече не се предписва поради сериозни странични ефекти, включително ярки кошмари.

Изследването ще продължи две седмици, в които учените ще анализират мозъчната активност и поведението на мишките. Целта е да се проучат невроналните механизми на кошмарите и тяхната връзка с тревожни разстройства, като синдром на посттравматичен стрес (PTSD). Според Патрик Дрю, професор по инженерство, наука и механика, „всъщност не знаем какво представляват кошмарите“. Той добавя, че те възникват по време на сън с бързи движения на очите (REM) и вероятно са свързани с общата мозъчна мрежа на страха.

Обикновено, хората имат от един до два дузини кошмари годишно. Изследователите се надяват, че разбирането на оптималното състояние на мозъка, както и на здравословното сънуване, може да помогне за диагностициране и лечение на различни разстройства и заболявания, включително Алцхаймер.

Методология на изследването

По време на изследването мишките ще бъдат лекувани с мефлохин и внимателно наблюдавани за необичайно поведение. Изследователите ще следят промените в размера на зениците, за да определят в коя фаза на сън се намират мишките – включително REM и non-REM фази. Най-ярките сънища обикновено се случват по време на REM сън, а хората са по-склонни да ги запомнят, ако се събудят през този период.

За да картографират лицевите изражения на мишките, учените ще използват напреднали техники за образна диагностика, като функционална магнитно-резонансна томография (fMRI), която измерва кръвния поток и определя активните области на мозъка. Методът за запис на калциеви сигнали ще проследява промените в нивата на калций в невроните, за да покаже кога мозъчните клетки активират.

Очаквани резултати и приложение

Учените ще изследват как две ключови области на мозъка – префронтална кора, която контролира емоциите, и амигдала, която обработва страха – се променят по време на кошмари. Целта е да се разработи модел, основан на проучванията с мишки, който да предсказва кога могат да се развият проблеми с психичното здраве, като тревожност, в зависимост от наличието или отсъствието на кошмари.

Ако изследването се увенчае с успех, неговите находки могат да доведат до нови терапии, свързани със съня, за хора, страдащи от тези състояния.

За повече информация по темата, можете да гледате видеото в медийната секция по-горе.