Откритие на испански учени: Протеин от бактерии унищожава ракови клетки

Испански учени откриха, че протеин, отделян от специфичен вид бактерии, има способността да предизвиква самоунищожение на ракови клетки. Това откритие, публикувано в престижното издание Cell Death Discovery, предлага нови перспективи за лечение на различни видове рак, включително рак на гърдата, дебелото черво и панкреаса.

HapA е обещаващият протеин, излъчван от бактериите Vibrio cholerae. Според международния екип, ръководен от Антонио Уртадо от Университета на Саламанка, HapA действа на два ключови рецептора – PAR-1 и PAR-2, които се намират на повърхността на туморните клетки. Тези рецептори обикновено са свързани с прогресията на тумора, възпаление и кръвосъсирване.

Процесът, предизвикан от HapA, е уникален, тъй като той разрязва рецепторите на места, различни от тези, които разпознават човешките ензими. Това активира бърз механизъм, водещ до апоптоза, или програмирана смърт на раковите клетки. Уртадо подчерта, че „тези резултати демонстрират потенциала на бактериалните протеини като терапевтични средства против тумори“.

Изследователите провели експерименти с мутантни щамове на V. cholerae, които не съдържали HapA, и с генетично модифицирани бактерии, произвеждащи само HapA. Резултатите показали, че само присъствието на HapA води до намалена жизнеспособност на туморните клетки.

За да проверят ефективността на HapA срещу различни типове тумори, учените прилагали течност, съдържаща всички протеини, отделяни от бактериите, върху клетъчни линии на рака на гърдата, дебелото черво и панкреаса. “Искахме да видим дали човешките клетки от различни туморни типове остават живи и могат да се размножават след контакт с тези бактериални вещества, и по-специално с протеина HapA,” добави Уртадо.

Тези находки отварят нови перспективи за развитието на иновационни лечения на рак и подчертават как изследването на патогени може да разкрие неочаквани молекулярни механизми с терапевтичен потенциал. Способността на HapA да активира селективно рецепторите PAR-1 и PAR-2 чрез различна от човешките ензими точка на разрез предполага, че сигнализацията на клетките може да бъде регулирана по целенасочен начин, което би помогнало за избягване на нежелани странични ефекти.