Младежите в Европа срещат сериозни предизвикателства в психичното здраве

Младежите в Европа се сблъскват с нарастващи предизвикателства в сферата на психичното здраве, в контекста на отслабени семейни връзки, ниска духовност, ранно използване на смартфони и висока консумация на ултра-преработени храни. Според ново проучване, младите хора на глобално ниво трудно се справят с житейските предизвикателства и функционират ефективно в ежедневието си.

Проучването, проведено от Sapien Labs, неправителствена организация от САЩ, оценява състоянието на психичното здраве в различни региони, включително Европа. Измерен е Коефициентът на психично здраве (MHQ) чрез онлайн анкети, проведени в Азия, Африка, Европа и Америка. Резултатите показват, че младите европейци получават значително по-ниски оценки в сравнение с техните връстници от други континенти.

Тревожни данни за младите хора в Европа

Тара Тиагараян, водещ автор на доклада, посочва, че кризата в психичното здраве показва прогресивен спад от поколение на поколение. Тя добавя, че нарастващите нива на депресия и тревожност при младите хора не са единствените проблеми. Участниците в проучването оценяват основни умения за справяне с ежедневните предизвикателства и съобщават за трудности в емоционалния контрол и в отношенията с другите.

Младите възрастни под 35 години, които вече са имали проблеми в сравнение с предишните поколения, преживяват значителен спад по време на пандемията от COVID-19, от който не са се възстановили. От 2019 г. насам, възрастните над 55 години запазват стабилен резултат около 100, докато младите между 18 и 34 години имат среден резултат от 36 MHQ, а 41% от тях съобщават за значителни предизвикателства в психичното здраве.

Как се представят европейските страни?

Проучването установява, че младите хора в региона на Субсахарска Африка имат по-добри резултати в психичното здраве в сравнение с тези в САЩ, Канада, Европа и Япония. Най-високото място в Европа заема Италия, на 20-то място сред 84-те държави, включени в проучването. На следващите позиции се нареждат Финландия (40), Португалия и Испания (46), Белгия (52) и Франция (58). Най-ниските позиции заемат Ирландия (70), Германия (71) и Великобритания (81).

Тиагараян отбелязва, че изненадващият аспект на това намаление в младите поколения е, че е най-изразено в по-богатите и развити страни. Въпреки увеличените разходи за психично здраве, резултатите не показват подобрение.

Проучването идентифицира четири основни фактора, които влияят на психичното здраве на младите хора: семейни отношения, духовност, използване на смартфони и консумация на ултра-преработени храни. Лошите семейни взаимоотношения правят младите възрастни почти четири пъти по-вероятно да получат ниски оценки в психичното здраве в сравнение с тези, които са близки с много членове на семейството.

Младите хора с силно чувство на духовност и свързаност с по-висша сила представят по-добри резултати. Страните, в които младите хора се чувстват по-малко духовни, включват Германия, Великобритания и Испания. Ранният достъп до първия смартфон е свързан с по-лоши резултати в психичното здраве по-късно в живота.

Консумацията на ултра-преработени храни е нараснала през последните 15 години и е свързана с 15% до 30% от психичното натоварване. Авторите на проучването подчертават, че въпреки увеличените инвестиции в изследвания и грижи за психичното здраве, резултатите не са се подобрили.

Тези данни подчертават необходимостта от структурни промени, които да се фокусират не само върху лечението, но и върху факторите, които оформят младите умове от самото начало.