Европа се сблъсква с нарастваща зависимост от чуждестранни лекари

Нарастващата зависимост на Европа от чуждестранно обучени лекари и медицински сестри предизвиква сериозни предизвикателства в региона. Според доклад на Световната здравна организация (СЗО), между 2014 и 2023 г. броят на чуждестранно обучените лекари е нараснал с 58%, а на медицинските сестри – с 67%. През същия период, годишният приток на нови лекари почти се е утроил, а на сестри се е увеличил петкратно.

60% от лекари и 72% от медицинските сестри, пристигащи през 2023 г., са получили образованието си извън Европа. Д-р Наташа Азопарди-Мускат, директор на дивизията за здравни политики и системи на СЗО в Европа, коментира: „Това не е само въпрос на числа. Зад всеки мигриращ лекар или сестра стои история на амбиция и възможности, но и често натиск върху семействата и националните здравни системи, които оставят зад себе си.“

Предизвикателства и зависимости

Тази бърза мобилност създава нови предизвикателства. Страни като Румъния и Молдова губят значителен брой медицински специалисти в полза на съседни държави, което задълбочава съществуващите недостиг и подкопава устойчивостта на работната сила. В същото време, много западни и северни европейски държави стават все по-зависими от чуждестранни професионалисти.

В Ирландия, например, над половината от всички медицински сестри и 43% от лекарите са чуждестранно обучени. Очаква се до 2030 г. да има недостиг от 950 000 здравни работници в региона, което подчертава необходимостта от внедряване на силни политики за задържане и по-добро планиране на работната сила.

Политически отговори и опит

Докладът включва девет случая на страни, сред които Албания, Армения, Грузия, Ирландия, Малта, Норвегия, Румъния и Таджикистан, които демонстрират разнообразието на миграционните пътища и специфичните предизвикателства, пред които всяка страна се изправя. Например, Румъния е успяла да намали миграцията на лекари от 1500 през 2012 г. до 461 през 2021 г. благодарение на подобрение на заплатите и работните условия.

Д-р Томас Запата, регионален съветник за здравната работна сила в СЗО, добавя: „Подкрепяме по-добрите условия на труд в страните на произход и независимостта в страните на получаване на работна сила.“ СЗО призовава за координирани действия, включващи инвестиции в вътрешно обучение и укрепване на стратегиите за задържане, за да се осигури устойчивост на здравната работна сила.

Като заключение, миграцията на здравни работници е реалност в глобализирания свят и изисква справедливо управление, за да се избегне увеличаване на здравните неравенства и да се гарантира, че системите ще могат да отговорят на нуждите на населението.