Как полетите се проследяват в реално време по време на конфликти

Конфликтът между Израел и Иран доведе до закриване на въздушното пространство в Близкия изток, което от своя страна предизвика хиляди отменени и пренасочени полети. На 2 март 2024 г. започнаха първите полети от Обединените арабски емирства, които бяха предназначени да се върнат стотици хиляди пътници у дома. По време на кризата, интересът към платформите за проследяване на полети, като Flightradar24 и FlightAware, рязко нарасна, като десетки хиляди хора наблюдаваха как самолетите напускат затворените въздушни пространства.

Как функционират системите за проследяване на полети?

Основната технология, използвана за проследяване на полетите, се нарича Automatic Dependent Surveillance-Broadcast (ADS-B). Повечето търговски самолети са оборудвани с транспондери, които предават информация за местоположението си. Сигналите, изпратени от транспондерите, се улавят от ADS-B приемници на земята, а данните се предават на мрежи, управлявани от Flightradar24, FlightAware и други платформи за проследяване.

Flightradar24 разполага с най-голямата мрежа в света, с около 50 000 приемника в различни точки на планетата. Потребителите могат да се регистрират безплатно, ако се намират на места без покритие. Освен наземни приемници, в проследяването могат да се включат и ADS-B-обурудвани сателити, което е особено полезно за полети над океаните.

Когато самолетите използват по-стари транспондери, Flightradar24 разчита на мултилация (MLAT), която измерва времето за получаване на сигнал от самолет с транспондер Mode S. За да функционира MLAT, поне четири приемника трябва да получат сигнал от един самолет, което позволява определяне на относителното му местоположение. Въпреки това, MLAT не покрива отдалечени райони и изисква самолетите да бъдат на определена височина, поради което полетите могат да изчезнат внезапно на сайтовете при излитане или кацане.

Влиянието на GPS „дразнителите“ върху проследяването на полетите

GPS „дразнителите“ се използват от военни с цел предотвратяване на точно проследяване на местоположението. Устройствата за дразнене изпращат сигнали на същата честота, използвана за GPS, затруднявайки системата да получи реалния GPS сигнал. Според Flightradar24, дразненето на GPS се е увеличило в региона на Близкия изток след началото на конфликта. Същото явление е наблюдавано и по време на руската инвазия в Украйна, както и от Израел в Газа и Ливан.

Това означава, че маршрутите на полетите може да са неточни на платформите за проследяване, което обяснява странните зигзагообразни или кръгови траектории, които понякога се наблюдават. Допълнително, някои полети са засегнати от GPS „фалшифициране“, при което устройство изпраща фалшив сигнал, показващ местоположение, различно от реалното. Платформите за проследяване на полети също използват MLAT, за да се опитат да се справят с проблема с дразненето и фалшифицирането на GPS сигналите.

В заключение, способността да следим реакцията на авиационната индустрия в реално време по време на кризи е впечатляваща и разкрива сложността и важността на данните зад платформите за проследяване на полети.