Българите дават високи оценки на телекомуникационните услуги

Национално проучване, проведено от агенция TREND по поръчка на Асоциацията на технологичната индустрия, показва, че българите имат много положително мнение за телекомуникационния сектор в страната. Респондентите оценяват телекомуникационните услуги средно с 8 от 10, като почти 90% от тях смятат, че тези услуги отговарят на европейските стандарти.

Високото ниво на удовлетвореност и доверие в индустрията е видно, тъй като 84% от анкетираните изразяват удовлетвореност от мобилните услуги и домашния интернет, докато 82% са доволни от предлагането на платена телевизия. Основните фактори зад тази положителна оценка включват обширно покритие (57%), бързи скорости на мрежата (53%), благоприятно съотношение цена-качество (42%) и надеждност на услугите (39%).

Промени и предизвикателства в сектора

Въпреки положителната оценка, някои потребители посочват необходимостта от подобрения в прозрачността на договорите и условията на услугите. 67% от анкетираните отбелязват напредък в тези области през последните три години, което подсказва за усилията на доставчиците да подобрят услугите си. Демографските данни показват, че по-възрастните граждани, особено тези на възраст 60–65 години, са най-критични към сектора. Обратно, жени, лица под 40 години и хора с висше образование обикновено оценяват услугите по-добре.

Градските жители също съобщават за по-висока удовлетвореност, вероятно свързана с по-добрия достъп до напреднали цифрови услуги. Общественото доверие в операторите е силно, като 72% от респондентите изразяват увереност в доставчиците си. България е сред най-активните цифрово страни в Европа, като ползването на мобилен интернет е почти универсално за хора на възраст 18–65 години, а 93% притежават смартфони.

Цифрова зависимост и онлайн навици

Зависимостта от мобилни устройства е изразена, като 70% от възрастните и над 90% от младежите заявяват, че биха се чувствали некомфортно без смартфон дори за един ден. Всекидневната употреба на мобилен интернет надвишава четири часа при 21% от населението. Комуникацията остава основната функция на интернет, като 72% я посочват като основна дейност. Въпреки това, активно се използват и социалните медии (58%) и търсене на информация (56%), с жени и лица под 50 години, които са по-активни в социалните мрежи.

Между младите хора две трети използват интернет за развлечения, докато само 21% го използват за работа или образование. Електронната търговия се е утвърдила като значима дейност, като над 60% от българите пазаруват онлайн, а 86% от тях използват смартфони. Жените са по-активни купувачи (75%), а възрастта играе ключова роля, тъй като 80% от хората под 40 години пазаруват онлайн, в сравнение с едва 20% от тези на възраст 60–65 години.

Употребата на онлайн банкиране също е значителна, като около половината от възрастните извършват цифрови финансови транзакции, особено лица на възраст 30–50 години. При избора на телекомуникационни доставчици, качеството на услугата остава основен фактор, като клиентите поставят стабилността на мрежата и скоростта пред рекламни оферти.

В заключение, нарастващата важност на киберсигурността и защитата на личните данни става актуална тема, като потребителите очакват по-голяма прозрачност и проактивна комуникация от операторите. Устойчивостта също става все по-релевантна; 48% от респондентите свързват телекомуникационните компании с допринасяне за екологичните цели чрез енергийна ефективност и зелени технологии. Въпреки високата удовлетвореност от качеството на услугите, общественото признание за усилията в областта на устойчивостта остава относително ниско, което подчертава необходимостта от по-видими действия и комуникация в тази сфера.