Заплахи за FCAS: Спорове между Германия и Франция засягат проекта

Проектът за бъдеща бойна система FCAS, стартирал през 2017 г., се сблъсква с нарастваща несигурност поради спорове между Германия и Франция относно собствеността и управлението. С бюджет от поне 100 милиарда евро, FCAS цели да укрепи европейската отбрана и да включи нови изтребители, свързани с безпилотни летателни апарати. В контекста на предстоящата визита на Борис Писториус в Париж за разговори с френския министър на отбраната Катрин Вотрен, проектът заема централно място в дневния ред.

FCAS е замислен като проектирана система, която да трансформира „въздушния бой на бъдещето“. Целта е да се постигне независимост от неевропейски партньори, като в същото време се създаде шесто поколение изтребител, подкрепен от взаимосвързани дронове в рамките на т.нар. бойна облачна мрежа. Въпреки тези амбиции, проектът е на пауза поради конфликти между участващите компании, Дасо от Франция и Аирбъс от Германия и Испания.

През септември, Ройтерс съобщи, че германското министерство на отбраната е обвинило производителят на изтребители Дасо в блокиране на проекта, след като изпълнителният директор Ерик Трапие е поискал повече правомощия в следващата фаза на разработката. Според Яков Рос, изследовател в Германския съвет по външни отношения, други елементи от проекта са неразривно свързани с Аирбъс и испанската компания Индра, които също участват в процеса.

Спорове за бъдещето на FCAS

Дискусиите между двамата министри на отбраната вероятно ще включват и новата система за оръжие с ново поколение (NGWS). Тази система включва изтребител, който може да бъде пилотиран или безпилотен, и е свързан с дронове, наречени дистанционни носители. Всички елементи ще бъдат мрежово свързани чрез цифрова бойна облачна система, която позволява бърз обмен на данни от сензори и създаване на общи ситуации.

FCAS цели да направи бъдещите военни операции по-ефективни и устойчиви благодарение на високите си характеристики на невидимост. Това означава, че бойните самолети ще бъдат трудни за откриване от радари, инфрачервени, акустични или визуални сензори. Системата също така трябва да бъде способна на електронна война и да използва прецизни оръжия с дълъг обсег.

Разходите за разработка на проекта се оценяват между 80-100 милиарда евро. Въпреки това, проектът в момента е в застой поради спорове между компаниите Дасо и Аирбъс относно доставчици, дизайн и разпределение на труда. Дасо настоява за водеща роля в разработката на изтребителя, докато Германия обмисля алтернативни партньори или национален подход.

Възможни алтернативи и бъдеще за проекта

Франция предложи преосмисляне на модела за разпределение на труда, за да осигури по-силна роля на Дасо в индустриалното ръководство. Въпреки това, втората фаза на FCAS, в която трябваше да бъде създаден тестов самолет, все още не е стартирала поради забавяния, въпреки че официалните планове предвиждат тестове още през 2027 г..

Очаква се Фридрих Мерц и Еманюел Макрон да обсъждат проекта FCAS в Берлин, а окончателно решение трябва да бъде намерено до края на годината. Двете държави обаче изглежда обмислят да прекратят или реорганизират съвместния проект за многомилиардни евро изтребители и да се фокусират вместо това върху „Бойната облака“.

„Бойната облака“ вече е част от FCAS и има за цел да свърже бъдещите самолети, дронове и командни центрове. Испания, от своя страна, остава ангажирана към FCAS и инвестира в новите технологии.

Берлин вече има наследник на FCAS, а именно Combat Fighter System Nucleus (CFSN), който също така се фокусира върху изграждането на „Бойна облака“ и разработката на серия от безпилотни европейски бойни самолети. Планира се производството на два дрона, единият от които е с тегло 4-5 тона за разузнаване и електронна война, а вторият – с тегло 10 тона за въздушно-земни и въздушно-въздушни мисии.

Първите прототипи ще бъдат използвани за обучение през 2029 г., с оперативно разполагане, очаквано по-късно. В плана е предвидено интегриране на съществуващи бойни самолети като Eurofighter Typhoon и F-35A в „Бойната облака“. Финалната фаза предвижда разработка на нов боен самолет в сътрудничество с Испания или Швеция.

Франция планира да разработи нов изтребител от следващо поколение, базиран на Rafale F5, с подобрени радарни системи и нов двигател, способен да работи с дронове. Тази еволюция се разглежда като икономически изгодна, която същевременно запазва индустриалната суверенитет на страната.