Масирана руска атака с дронове и ракети удари Украйна

На 7 септември 2023 г. Украйна преживя една от най-мащабните атаки с дронове и ракети от началото на пълномащабната инвазия на Русия. Атаката остави поне четирима загинали и над 44 ранени. Президентът Володимир Зеленски потвърди информацията, като подчерта, че спешните служби продължават да работят в засегнатите от атаките градове. Киев беше сред най-силно пострадалите.

В местността Свиатошински район, местни власти съобщиха, че млада майка и нейното новородено дете загинали при удар от дрон, който поразил тяхната жилищна сграда. Свидетели описаха опустошението: взривната вълна изхвърлила жената от апартамента ѝ, а детето било намерено безжизнено под отломките. Кметът на Киев Виталий Кличко информира, че поне седем души са хоспитализирани, включително бременна жена, която имала нужда от спешна цезарова операция след тежки изгаряния. Лекарите успели да родят бебето преждевременно, но и майката, и детето остават в критично състояние.

Разрушения и последствия от атаката

Атаката доведе до опожаряване на няколко сгради в Киев, включително три многоетажни блока в Свиатошински и още един в Дарницки район, където част от четирисетажна сграда се срутила. Пожарите обхванали и складове, както и паркирани автомобили, увеличавайки разрушенията. В Дарницки район, възрастна жена починала в укритие, въпреки че точната причина за смъртта остава неясна. Жителите описаха терора на нощта, когато дроновете ревяли над главите им, а стените се срутили, принуждавайки семействата да бягат на улицата сред шрапнели и пламъци.

За първи път от началото на войната, сградата на Министерския съвет в централната част на Киев е била пряко поразена, възниквайки пожар, който бил овладян до сутринта. Първоначалните доклади не уточняваха дали ударът е бил от ракета, дрон или падащи отломки, но източници от украинските медии предполагат, че правителственият комплекс е бил целенасочено атакуван. Символиката на нападението предизвика силна международна реакция, като европейски лидери го определиха като грубо отхвърляне на текущите усилия за мир.

Разширяване на атаките и международна реакция

Други градове из страната също бяха цел на атаките. В Кривой Рог Русия порази жилищни блокове, бизнеси и образователна институция, оставяйки поне трима ранени. Одеса също беше ударена, с поразени жилищни сгради и гражданска инфраструктура, което провокира много пожари. В Полтавска област, отломки от дрон повредиха общинска сграда, мост и промишлени съоръжения в Кременчук, докато железопътната инфраструктура в региона също бе ударена. Запорожие съобщи за повреди в индустриален цех, но без жертви.

Въздушните сили на Украйна отбелязаха, че Русия е изстреляла безпрецедентни 810 дрона, в допълнение на 13 крилати и балистични ракети. Въздушната защита е прихванала 747 дрона и няколко ракети, но десетки все пак ударили 33 локации в страната. Взривове бяха регистрирани в Киев, Одеса, Запорожие, Кривой Рог, Днипро, Харков и Кременчук, като допълнителни удари бяха усетени и в околните райони.

Мащабът на атаката оказа влияние и извън Украйна. Полша вдигна своята въздушна сила, подкрепена от холандски F-35, след като руски дронове се приближиха до нейното въздушно пространство, повтаряйки модел на трансгранични инциденти, които се увеличиха в последните седмици. Президентът Зеленски обвини Москва в умишлено ескалиране на конфликта, докато мирни преговори биха могли да започнат преди месеци, наричайки ударите „умишлени престъпления, които удължават войната“. Той сподели, че е разговарял с френския президент Еманюел Макрон, като двамата се съгласили за нови мерки за укрепване на отбраната на Украйна и координиране на дипломатическите отговори.

Зеленски добави, че Украйна и нейните партньори няма да позволят на атаките на Русия да подкопаят колективните усилия. Европейските лидери осъдиха ударите с необичайно остри думи. Президентът на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че Кремъл „подиграва дипломацията“ и обеща по-силни санкции. Френският президент Еманюел Макрон нарече атаките „безразборен терор“, подчертавайки продължаващата подкрепа на Франция за отбраната на Украйна. Латвийският президент Едгарс Ринкевичс подчерта, че Москва „иска война, а не мир“, докато полският премиер Доналд Туск предупреди, че забавянето на налагането на силен отговор е дало кураж на Путин.

От Естония до Молдова, лидерите призоваха за повече оръжия за Киев и по-строги мерки срещу Москва. Ударите също се случиха на фона на неуспешни усилия да се организират директни преговори между Зеленски и руския президент Владимир Путин. Москва многократно настоява, че всяка среща трябва да се проведе в самия Москва – предложение, което Зеленски отхвърли преди дни, казвайки, че не може да пътува до столицата на „терористична държава“, докато собствената му страна е ежедневно под атака. Президентите на САЩ Доналд Тръмп и германския канцлер Фридрих Мерц и двамата признаха в последните седмици, че такава среща е малко вероятна.