Масирана атака с дронове и ракети удари Украйна, жертви и разрушения

На 7 септември 2023 г. Украйна стана свидетел на една от най-големите атаки с дронове и ракети от страна на Русия, откакто започна пълномащабната инвазия. В резултат на нападението загинаха най-малко четирима души, а повече от 44 бяха ранени. Президентът Владимир Зеленски потвърди тези данни, подчертавайки, че спешните служби продължават да работят в засегнатите от атаките градове, с Киев сред най-силно ударените.

Местни власти докладваха за трагичен инцидент, при който млада майка и нейното новородено дете загинаха, след като дрон удари техния жилищен блок в Сватошинския район. Свидетели описаха опустошението: взривната вълна изхвърлила жената от апартамента, а бебето било намерено безжизнено под отломките. Кметът на Киев Виталий Кличко съобщи, че поне седем жители са хоспитализирани, включително бременна жена, която е имала нужда от спешно секцио след тежки изгаряния. Лекарите успели да преминат през раждането на нейното бебе преждевременно, но и двамата остават в критично състояние.

Разрушителни последици от атаката

Нощната атака доведе до запалване на няколко сгради в Киев, включително три многоетажни блока в Сватошинския и един в Дарницкия район, където част от четириетажна сграда се срути. Пожарите също обхванаха складове и паркирани автомобили, увеличавайки разрушенията. В Дарницкия район загина възрастна жена в убежище, но точната причина за смъртта ѝ остава неясна. Жителите описаха терора на нощта, когато дроновете прелитали над главите им, стени се срутвали, а семейства бягали на улицата сред осколки и пламъци.

За първи път от началото на войната, сградата на Министерския съвет в централната част на Киев е получила директен удар, който предизвика пожар, който бе овладян до сутринта. Първоначалните съобщения оставиха неясно дали атаката е дошла от ракета, дрон или падащи отломки, но източници в украинските медии предположиха, че правителственият комплекс е бил умишлено насочен. Символиката на атаката предизвика силна международна реакция, като европейските лидери я определиха като категоричен отказ от текущите мирни усилия.

В цялата страна, други градове също бяха атакувани. В Кривой Рог Русия удари апартаментни блокове, бизнеси и образователна институция, оставяйки поне трима души хоспитализирани. Одеса също понесе удари върху жилищни сгради и цивилна инфраструктура, предизвиквайки множество пожари. В Полтавска област отломки от дрон повредиха общинска сграда, мост и индустриални съоръжения в Кременчук, докато железопътната инфраструктура в региона също беше ударена. Запорожие съобщи за повреди в индустриална работилница, но без жертви.

Въздушните сили на Украйна съобщиха, че Русия е извършила безпрецедентна атака, използвайки 810 дронове Shahed, както и 13 крилати и балистични ракети. ПВО системите успяха да прихванат 747 дронове и няколко ракети, но десетки все пак удариха 33 места в страната. Експлозии бяха регистрирани в Киев, Одеса, Запорожие, Кривой Рог, Днипро, Харков и Кременчук, като допълнителни удари бяха усетени и в околните райони.

Международна реакция и последици

Мащабът на атаката предизвика реакции извън границите на Украйна. Полша активира своите въздушни сили, с подкрепата на холандски F-35, докато руски дронове се приближаваха до нейното въздушно пространство, повтаряйки модел на трансгранични инциденти, които се засилиха в последните седмици. Президентът Зеленски обвини Москва в умишлено ескалиране, докато разговорите можеха да започнат преди месеци, наричайки ударите „умислени престъпления, които удължават войната.” Той съобщи, че е говорил с френския президент Еманюел Макрон, като двамата се съгласили за нови мерки за укрепване на отбраната на Украйна и координиране на дипломатическите отговори.

Зеленски добави, че Украйна и партньорите ѝ няма да позволят на атаките от Русия да подкопаят колективните усилия. Европейските лидери осъдиха ударите с необичайно остри думи. Президентът на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че Кремъл „подиграва на дипломацията” и обеща по-силни санкции. Френският президент Еманюел Макрон нарече атаките „недискриминиран терор”, подчертавайки продължаващата подкрепа на Франция за отбраната на Украйна. Президентът на Латвия Едгарс Ринкевичс подчерта, че Москва „иска война, а не мир,” докато полският премиер Доналд Туск предупреди, че забавянето на осъществяването на силен отговор е дало смелост на Путин.

Атаките се случиха на фона на затруднени усилия за организиране на директни разговори между Зеленски и руския президент Владимир Путин. Москва многократно настоява, че всяка среща трябва да се проведе в самия Москва – предложение, което Зеленски отхвърли дни по-рано, като заяви, че не може да пътува до столицата на „терористична държава”, докато собствената му страна е под постоянна атака. Президентите на САЩ и Германия, Доналд Тръмп и Фридрих Мерц, признаха в последните седмици, че такава среща е малко вероятна.