Масирана атака с дронове и ракети удари Украйна, загинали 4 души

На 7 септември 2023 г. Украйна беше подложена на една от най-масирани атаки с дронове и ракети от началото на пълномащабното нахлуване на Русия. В резултат на нападенията загинаха най-малко четирима души, а над 44 бяха ранени. Президентът Володимир Зеленски потвърди тези данни и отбеляза, че спешните служби продължават да работят в няколко засегнати града.

Киев беше сред най-силно ударените райони. Местни власти съобщиха, че млада майка и нейното новородено дете загинаха, когато дрон удари жилищен блок в Свиатошинския район. Свидетели описаха опустошението: взривната вълна изхвърлила жената от апартамента ѝ, а бебето по-късно било намерено безжизнено под отломките. Кметът на Киев, Виталий Кличко, съобщи, че най-малко седем жители са били хоспитализирани, включително бременна жена, която е имала нужда от спешно цезарово сечение след тежки изгаряния.

Опустошителни последици от атаката

Лекарите успяха да родят бебето преждевременно, но и майката, и детето остават в критично състояние. Три други пациенти са в интензивно отделение с тежки изгаряния. Нощната атака запали няколко сгради в Киев, включително три многоетажни блока в Свиатошинския район и още един в Дарницки, където част от четириетажна сграда се срути. Пожарите се разшириха и до складове и паркирани автомобили, увеличавайки разрушенията.

В Дарницки район, възрастна жена загина в подслон, но точната причина за смъртта остава неясна. Жителите описаха терора на нощта, когато дроновете ревяха над главите им, стени се срутваха, а семейства избягаха на улицата сред шрапнели и пламъци. За първи път от началото на войната, правителствената сграда в централния Киев беше пряко ударена, предизвиквайки пожар, който бе овладян до сутринта.

Първоначалните доклади не уточняваха дали атаката е била с ракета, дрон или паднали отломки, но източници от украинските медии предполагат, че правителственият комплекс е бил умишлено целенасочен. Символиката на атаката предизвика силна международна реакция, като европейски лидери я нарекоха грубо отхвърляне на текущите мирни усилия.

Широкотехнологичен удар и международна реакция

В цялата страна, други градове също бяха атакувани. В Кривой Рог, Русия удари жилищни блокове, бизнеси и образователна институция, оставяйки най-малко трима хоспитализирани. Одеса също бе ударена, с разрушения на жилищни сгради и цивилна инфраструктура, предизвиквайки множество пожари. В Полтавска област, отломки от дрон повредиха общинска сграда, мост и промишлени съоръжения в Кременчук, а железопътната инфраструктура в региона също беше засегната.

В Запорожие беше регистрирано повреждане на индустриална работилница, но без жертви. Киевска област пострада в няколко района, включително Буча, Бровари и Фастив. Украинските ВВС съобщиха, че Русия е изстреляла безпрецедентни 810 дронове „Shahed“, заедно с 13 крилати и балистични ракети. Въздушната отбрана успя да прихване 747 дронове и няколко ракети, но десетки все пак удариха 33 локации в цялата страна.

Експлозии бяха регистрирани в Киев, Одеса, Запорожие, Кривой Рог, Днипро, Харков и Кременчук, с последици в околните райони. Масштабът на атаката предизвика реакции извън Украйна. Полша активизира своята военновъздушна сила, подкрепяна от холандски F-35, докато руски дронове се приближаваха до нейното въздушно пространство.

Президентът Зеленски обвини Москва в умишлено ескалиране, докато преговорите биха могли да започнат преди месеци, наричайки атаките „умишлени престъпления, които удължават войната“. Той сподели, че е разговарял с френския президент Еманюел Макрон, като двамата се съгласили за нови мерки за укрепване на отбраната на Украйна и координиране на дипломатическите отговори.

Зеленски добави, че Украйна и нейните партньори няма да позволят на руските атаки да подкопаят колективните усилия. Европейските лидери осъдиха ударите с необичайно остри думи. Председателят на Европейската комисия, Урсула фон дер Лайен, заяви, че Кремъл „подиграва дипломацията“ и обеща по-силни санкции. Френският президент Еманюел Макрон нарече атаките „безразборен терор“, подчертавайки продължаващата подкрепа на Франция за защитата на Украйна. Латвийският президент Едгарс Ринкевиц акцентира на това, че Москва „иска война, а не мир“, докато полският премиер Доналд Туск предупреди, че забавянето при налагането на силен отговор е дало кураж на Путин.

От Естония до Молдова, лидерите призоваха за повече оръжия за Киев и по-строги мерки срещу Москва. Атаките се състояха на фона на затруднения в усилията за организиране на директни преговори между Зеленски и руския президент Владимир Путин. Москва многократно е настоявала, че всяка среща трябва да се състои в самата Москва – предложение, което Зеленски отхвърли преди дни, заявявайки, че не може да пътува до столицата на „терористичната държава“, докато собствената му страна е под ежедневна атака. Президентите на САЩ и Германия, Доналд Тръмп и Фридрих Мерц, също признали в последните седмици, че такава среща е малко вероятна.