Масирана руска атака с дронове и ракети удари Украйна

На 7 септември 2023 г. Украйна преживя една от най-големите атаки с дронове и ракети от началото на пълномасовата инвазия на Русия, при която загинаха поне четирима души и над 44 бяха ранени. Президентът Володимир Зеленски потвърди данните, като подчерта, че спешните служби продължават работа в множество засегнати от атаките градове. Киев бе сред най-силно ударените.

В Свиатошинския район местните власти съобщиха, че млада майка и новороденото й дете загинаха, когато дрон удари жилищния им блок. Свидетели описаха опустошението: ударната вълна изхвърлила жената от апартамента, докато нейното бебе по-късно било намерено безжизнено под отломките. Кметът на Киев Виталий Кличко заяви, че поне седем жители са хоспитализирани, включително бременна жена, която е била подложена на спешно цезарово сечение след тежки изгаряния. Лекарите успели да родят детето преждевременно, но и двамата остават в критично състояние.

Опустошителни последици от атаката

Нощната атака предизвика пожари в няколко сгради в Киев, включително три многоетажни блока в Свиатошинския район и още един в Дарницки. Част от четириетажна сграда се срути, а пожари обхванаха складове и паркирани автомобили, увеличавайки разрушенията. В Дарницки район възрастна жена загина в убежище, но точната причина за смъртта остава неясна. Жителите описаха ужаса на нощта с дронове, летящи над тях, стени, които се срутват, и семейства, бягащи на улицата сред шрапнели и пламъци.

За първи път от началото на войната, сградата на Кабинета на министрите в централна Киев бе ударена директно, предизвиквайки пожар, който беше овладян до сутринта. Първоначалните доклади не уточняваха дали ударът е дошъл от ракета, дрон или падащи отломки, но източници от украинските медии предположиха, че правителственият комплекс е бил целенасочено атакуван. Символиката на атаката предизвика силна международна реакция, като европейските лидери я определиха като рязко отхвърляне на текущите мирни усилия.

Масивната атака и международната реакция

В цялата страна бяха атакувани и други градове. В Кривой Рог Русия удари жилищни блокове, бизнеси и образователна институция, оставяйки поне трима души хоспитализирани. В Оdesa пострадаха жилищни сгради и цивилна инфраструктура, което предизвика множество пожари. В Полтавска област отломките на дрон повредиха общинска сграда, мост и индустриални съоръжения в Кременчук, а железопътната инфраструктура в региона също бе ударена.

В Запорожие бяха регистрирани щети на индустриални работилници, макар че нямаше жертви. Киевска област понесе щети в няколко района, включително Буча, Бровари и Фастив. Украинските ВВС съобщиха, че Русия е изстреляла безпрецедентните 810 дронове Shahed, наред с 13 крилати и балистични ракети през нощта. Въздушната отбрана е прихванала 747 дронове и няколко ракети, но десетки все пак удариха 33 места в страната.

Експлозии бяха регистрирани в Киев, Оdesa, Запорожие, Кривой Рог, Днипро, Харков и Кременчук, като последиците се усетиха и в околните райони. Масовата атака предизвика и действия от страна на Полша, която активизира своя въздушен флот, подкрепен от холандски F-35, след като руски дронове се приближиха до нейното въздушно пространство.

Президентът Зеленски обвини Москва в целенасочено ескалиране, докато разговори можеха да започнат преди месеци, наричайки ударите „преднамерени престъпления, които удължават войната“. Той сподели, че е говорил с френския президент Емануел Макрон, като двамата се съгласили за нови мерки за засилване на отбраната на Украйна и координиране на дипломатичните отговори. Зеленски добави, че Украйна и партньорите й няма да позволят атаките на Русия да подкопаят колективните усилия.

Европейските лидери остро осъдиха атаките. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че Кремъл „подиграва на дипломацията“ и обеща по-силни санкции. Френският президент Емануел Макрон нарече атаките „недискриминационен терор“, подчертавайки продължаващата подкрепа на Франция за отбраната на Украйна. Президентът на Латвия Едгарс Ринкевичс подчерта, че Москва „иска война, а не мир“, докато полският министър-председател Доналд Туск предупреди, че забавянето на силния отговор е дало смелост на Путин.

Атаките също така се случиха на фона на затруднения при организацията на директни разговори между Зеленски и руския президент Владимир Путин. Москва многократно настоява, че всяка среща трябва да се проведе в самата Москва – предложение, което Зеленски отхвърли дни по-рано, заявявайки, че не може да пътува до столицата на „терористична държава“, докато собствената му страна е под ежедневна атака. Президентите на САЩ Доналд Тръмп и германския канцлер Фридрих Мерц също признаха в последните седмици, че такава среща е малко вероятна.