Почина олимпийският шампион Боян Радев на 83 години

На 25 февруари 1942 г. в село Мосино, днешен район на Перник, се ражда Боян Радев, първият български двукратен олимпийски шампион по борба, който напусна този свят на 83 години. Новината за неговата смърт бе потвърдена от журналиста Иво Димитров, който изрази съболезнования и почит към Радев, определяйки го като ментор и незабравима личност, чийто принос надхвърля границите на спорта.

Радев изгради изключителна кариера в класическата борба, състезавайки се в категория до 97 килограма. Той записа своето име в олимпийската история, спечелвайки златни медали на Олимпийските игри в Токио през 1964 г. и на игрите в Мексико Сити през 1968 г., ставайки първият български спортист, печелил две олимпийски титли. Между тези две значими събития, през 1966 г., той стана и световен шампион в Толедо, Испания.

Наследството на Боян Радев в спорта и културата

Неговата изключителна кариера му донесе титлата „Спортист на годината“ в България три пъти – през 1964, 1967 и 1968. Александър Томов, трикратен олимпийски сребърен медалист, веднъж сподели, че е било изключително трудно да се отбележи дори една точка срещу Радев. Олимпийският шампион Георги Марков го описа не само като отличен атлет, но и като велик човек, добавяйки, че нито една похвала не би могла напълно да опише неговия статут.

В личните си разсъждения Радев гордо говореше за своите корени и дисциплина, припомняйки, че е работил както в селското стопанство, така и като миньор, преди и по време на спортната си кариера. Той описваше борбата като изискващ и благороден спорт, който изисква нерви, строга подготовка и неуморни тренировки. Вярваше, че борбата е донесла огромна слава на България и заслужава дълбоко уважение, както и великите личности, които са я формирали.

Културен дарител и почитаният бенефактор

Извън борцовия килим, Боян Радев остави траен отпечатък и като колекционер и дарител. Той беше обявен за водещ дарител на Националния исторически музей, който му отдава почит с пространство, наречено „Зала на дарението на Боян Радев“. В изложбата са включени почти 170 ценни експоната от личната му колекция, сред които икони, църковни съдове, дърворезби и три мраморни римски портрета от II-III век сл. Хр.

Приноса му към спорта и културата бе признат с множество престижни награди. Той стана първият носител на наградата „Пиер дьо Кубертен“ за изключителна служба на олимпийското движение, награда, която ценеше високо заради своята рядкост. Времето, когато Жак Рог ръководеше Международния олимпийски комитет, Радев помнеше с уважение. Международната федерация по борба му присъди най-високото отличие – Златната огърлица и го включи в Залата на славата в Оклахома, Съединени щати.

Неговите постижения бяха признати и от българската държава, като получи най-високите държавни отличия, включително Орден „Стара планина“ I степен и Орден „Св. Кирил и Методий“ I степен. През 2004 г. той бе обявен за почетен гражданин на София.

В последните месеци от живота си, Радев е бил хоспитализиран в тежко състояние в Военномедицинска академия. Неговата смърт ознаменува загубата на една от най-влиятелните фигури в българската история, запомнен не само за своите неповторими постижения в борбата, но и за своята щедрост, културно наследство и непоколебима отдаденост на България.