политика
Протестите във Франция: История и значение на стачките

На 10 септември 2023 г. движението “bloquons tout” (“блокирайте всичко”) повика за национален протест срещу политиките на френското правителство. Лидерът на крайнолевата партия Франция непокорена (Jean-Luc Mélenchon) призова за “обща стачка”, което напомня за важната роля на стачките в историята на френското работническо движение. Каква роля играят те днес и какво значение имат в съвременната френска политика?
Стачките не са по-чести във Франция, отколкото в другите западноевропейски страни, но тяхната роля в историята на френския работнически клас е уникална. За синдикатите, стачките са били предпочитан начин за подобряване на ежедневния живот и са били в центъра на революционната им утопия, насочена към преодоляване на капитализма. С времето обаче, утопичната функция на стачките е отслабнала, а те са се утвърдили като основна характеристика на социалните отношения във Франция.
Исторически контекст на стачките
През 1884 г. правото на образуване на синдикати било предоставено, а трудовите конфликти, декриминализирани през 1864 г., вече били в централна роля в индустриалните отношения. Конфедерация генерал дю травал (CGT) била основана през 1895 г. и бързо приела ценности, основани на “работническа автономия” и “директна акция”. Работническият клас, чрез собствените си борби, е трябвало да подготви “двойната задача” – просяка за незабавни искания и утопичната перспектива за сваляне на капитализма.
Стачките се разглеждат като образование в солидарност, а също така и като “епизод на социална война”, както е описано от един от лидерите на CGT преди 1914 г. Те са средство за защита на жизнените условия и борба за нови права. Според революционните синдикалисти, общата стачка осигурява оръжие на работниците, което може да доведе до окончателния крах на капитализма.
Стачките в съвременния контекст
След Втората световна война, стачките остават важна част от синдикалните практики, но техните причини и функции се променят. В условията на Фордисткия компромис, стачките стават средство за управление на системни нарушения и за насърчаване на по-справедливо разпределение на богатството. Процесът на колективно договаряне, макар и все по-разпространен, все още не е окончателно интегриран в социалната структура.
Въпреки че стачките все още са важен инструмент, значението им е отслабнало. Синдикатите, опитващи се да запазят своята легитимност, често се дистанцират от мобилизацията на работниците и се стремят да избегнат конфликти с капиталистическия ред. През последните 30-40 години, основните синдикални конфедерации последователно са преминали през процес на делегитимация на стачките.
Ситуацията във Франция показва, че въпреки историческите успехи на работническите движения, днешната реалност е предизвикателна. Дали протестите от 10 септември 2023 г. ще доведат до значими социални промени, остава да се види, но те подчертават продължаващата важност на стачките като форма на социална борба и средство за защита на правата на работниците.
-
топ новини2 месеца ago
Нови избори за директор на Българската национална телевизия
-
свят2 месеца ago
Смъртен инцидент на летището в Бергамо: Мъж погълнат от двигател на самолет
-
образование1 месец ago
Kruu създава партньорства за иновации в образованието
-
топ новини1 месец ago
Зелевски: Операциите ни продължават, Русия ще получи отговор
-
туризъм1 месец ago
Русия възобновява редовни полети до Северна Корея след десетилетия
-
образование1 месец ago
Руски ученици спечелиха медали на Международната олимпиада по математика
-
бизнес2 месеца ago
Как малките и средни предприятия в България променят дигитализацията
-
бизнес2 месеца ago
Пазарът на имоти в София: Продажбите надминават наемите
-
топ новини2 месеца ago
Нови мирни преговори между Русия и Украйна насрочени за сряда
-
топ новини2 месеца ago
Тръмп обмисля нова военна помощ за Украйна
-
бизнес2 месеца ago
България с най-кратка работна продължителност в ЕС
-
развлечения2 седмици ago
Излиза мемоарът на Вирджиния Джиуфре ‘Nobody’s Girl’ след смъртта ѝ