Прекомерното време пред екран влияе на училищната успеваемост на децата

Прекомерното време, прекарано пред екраните, е свързано с по-ниски резултати в четенето и математиката, показва ново проучване. Изследването акцентира на важността от създаване на здравословни навици от ранна възраст. В него се подчертава, че по-високите нива на екранно време в ранното детство могат негативно да повлияят на академичната успеваемост на децата. Резултатите от изследването добавят нова информация към разнообразието от доказателства относно ролята на екраните в съвременното детство.

Изследването и неговите резултати

Проучването, публикувано в JAMA Network Open, следи повече от 3 000 деца от Онтарио, Канада в периода от 2008 до 2023 г. Учените свързват данни, предоставени от родителите относно времето, прекарано пред екрани, с резултатите от стандартизирани тестове, взети в трети и шести клас, или на възраст около 8 и 11 години. Анализът показва, че децата, които прекарват повече време пред екрана, по-често получават по-слаби резултати в тестовете по четене и математика.

Изследването разглежда различни активности, свързани с времето пред екран, включително игра на видеоигри, гледане на телевизия и използване на цифрови устройства като компютри, смартфони и таблети. Резултатите показват, че децата с по-високи нива на общо екранно време, както и с по-голямо използване на телевизия и цифрови устройства, се представят по-слабо в тестовете по четене и математика.

Значение на резултатите и ограничения на изследването

Д-р Катрин Биркен, един от авторите на изследването и старши учен в СickKids Research Institute в Торонто, заяви, че резултатите подчертават „важността от разработването на ранни интервенции за малките деца и техните семейства, които да насърчават здравословни навици при използването на екрани“. Въпреки това, предишни проучвания по темата неведнъж са давали смесени резултати относно влиянието на прекомерното време пред екрана, видеоигрите и телевизията върху училищната успеваемост на децата.

Трябва да се отбележи, че изследването има и свои ограничения. Данните, предоставени от родителите, могат да бъдат пристрастени, а връзката между времето пред екран и академичната успеваемост на децата е асоциативна, а не причинно-следствена. Това означава, че проучването показва само, че двете явления са свързани, а не че времето пред екран причинява лоши резултати.

Крис Фъргюсън, професор по психология в Stetson University, който не е участвал в изследването, предупреди, че данните, които изглеждат значими в научната работа, не винаги се пренасят в реалния живот. „Реалните последици са много по-малко сигурни“, каза той.

Световната здравна организация (СЗО) препоръчва максимум един час екранно време на ден за деца на възраст от две до четири години и никакво екранно време за бебета под една година. Въпреки това, експертите подчертават, че не всичкото време пред екрана трябва да бъде демонизирано. Според доклад от 2025 г. на работна група на Европейския съюз, деца, които получават умерени нива на екранно време, и бебета, които имат интерактивно време пред екрана с родителите си, могат да подобрят своите езикови умения.