Неравенството в света: Как COVID-19 промени възприятията за богатство

Резултатите от ново изследване на Лондонската школа по икономика показват, че обществото подценява неравенството, когато живее в сегрегирани социални среди. След пандемията от COVID-19 обаче, явното демонстриране на богатство предизвиква нарастваща недоволство. Все по-ясно става, че по-малко от 60 000 от най-богатите хора в света притежават повече богатство от половината от цялото население на планетата, а глобалната елита, представляваща 0,001% от населението, е три пъти по-богата от долната половина.

Изследването, ръководено от Милена Цветкова, подчертава един от факторите, който укрепва неравенството: повечето хора не виждат достатъчно от него в ежедневието си, за да осъзнаят неговия истински мащаб. „Едно от основните открития е, че хората нямат ясна представа за неравенството в обществото. Част от проблема е, че не разбираме термини като Гини коефициент“, казва Цветкова в интервю за Euronews. Гини коефициентът, измерван от 0 (перфектно равенство) до 1 (максимално неравенство), служи за инструмент на икономистите за оценка на доходовото неравенство.

Според данни на Европейската комисия, България има най-висок Гини коефициент в Европейския съюз — 0,384, докато Словакия отчита най-ниска доходова разлика с коефициент 0,217. За големите икономики на ЕС, Гини коефициентът на Германия е около 0,295, на Франция — около 0,30, а на Италия — около 0,322, показвайки, че Италия има по-високо доходово неравенство в сравнение с другите страни.

Изследването разкрива, че тези предразсъдъци за възприятието на неравенството са предизвикани от факта, че хората са обкръжени от индивиди с подобно богатство. Социалните мрежи — приятели, колеги и съседи — действат като изкривени огледала, от които хората извеждат свои заключения за средното положение. „Често обвиняваме факта, че сме приятели с хора, които имат сходно богатство с нас… и така предполагаме, че всички живеят като нас“, обяснява Цветкова.

Експериментът

За да проверят тези динамики, авторите провели онлайн експеримент с 1 440 участници, разделени на групи от 24. Участниците били случайно разпределени като “богати” или “бедни” и можели да виждат резултатите на само осем други. Кои осем души наблюдавали, зависело от една от шест предварително определени мрежови структури, вариращи от силно сегрегирани групи до мрежи, в които разликите в богатството били особено видими.

По време на три рунда участниците гласували за данъчна ставка, която преразпределя ресурси в тяхната група. В края на експеримента, те били попитани колко удовлетворени са от резултатите и как оценяват справедливостта на крайното разпределение. Резултатите показали, че бедните участници, които били предимно в групи с други бедни, нямали ясна представа за богатството на богатите. В тези групи те гласували за по-ниски нива на преразпределение, което водело до задържане на техния материален статус, но с по-висока степен на удовлетворение.

Когато бедните участници наблюдавали много богати, те гласували за значително по-високи данъци, което довело до по-силно преразпределение и по-добри материални резултати за тях. Поведението на богатите участници обаче се променило малко. Въпреки че по-бедните участници завършили в по-добра материална ситуация, те, изправени пред богатството, показвали по-ниска удовлетвореност и оценявали крайния резултат като несправедлив.

Икономическа сегрегация

Една от причините неравенството да не предизвиква широко недоволство е, че различните доходови групи все повече обитават икономически сегрегирани социални светове. Богатите хора обикновено живеят в отделни квартали, почиват на различни места, изпращат децата си в различни училища и пазаруват в пространства, недостъпни за по-бедни домакинства. Тази физическа разделеност създава паралелни социални животи, с ограничени възможности за наблюдение на живота на другите.

Според изследването, тази сегрегация обяснява защо високите нива на неравенство могат да съществуват при относително ниски нива на социален конфликт. Когато хората сравняват себе си основно с подобни на тях, неравенството става по-малко видимо, а недоволството — по-слабо. Цветкова посочва началните месеци на пандемията от COVID-19 като момент, когато тези невидими граници временно се разрушиха. Първоначално имаше широко усещане, че “всички сме заедно в това”, но това възприятие не продължи дълго.

След ограничителните мерки, разликите в условията на живот станаха невъзможни за игнориране. Изолацията, дистанционната работа и онлайн обучението подчертаха остри контрасти между хората, живеещи в просторни домове, и тези, затворени в малки апартаменти с цели семейства. Цветкова отбелязва, че споделената криза разкри, че опитите по време на пандемията са били дълбоко неравни.

Според нея, след този период, наблюдава се забележим обрат — проявите на богатство станаха по-умерени, а публичните изрази на лукс намаляха. „Сега навлизаме в период, в който богатите вече не се интересуват, вероятно поощрени от определени политици и политически движения“, допълва Цветкова. Днес явното богатство отново е трудно да се пропусне — от сватби на известни личности до ултраексклузивни частни събития, които демонстрират ниво на благосъстояние, далеч от ежедневния живот. „Хората забелязват всичко това, нали?“, пита Цветкова.