Как мозъкът адаптира информацията: Ново проучване разкрива тайни

Проучване на учени от Rutgers University разкрива защо някои мозъци се адаптират към промени по-бързо от други. Резултатите показват, че скоростта на обработка на информация зависи не само от типа данни, но и от начина, по който различните области на мозъка взаимодействат помежду си.

Различия в обработката на информация

Според изследването, публикувано в Nature Communications, мозъците ни не работят с еднаква скорост. Различията в когнитивните способности на хората се коренят в начина, по който нашият мозък обработва бърза и бавна информация. Някои области реагират и се променят много бързо, което е важно за незабавните реакции, докато други интегрират информация по-бавно, което помага за по-дълбочинни размисли.

Изследването установява, че разпределението на времевите мащаби в кората на мозъка играе ключова роля за ефективността на прехода между различни поведения. Например, преминаването от състояние на покой към фокусиране върху предизвикателна задача изисква различни механизми в различните мозъци.

Както обяснява Линден Паркес, старши автор на изследването и професор по психиатрия в медицинския факултет на Rutgers, „разликите в начина, по който мозъкът обработва информация на различни скорости, помагат да се обясни защо хората варират в своите когнитивни способности“.

Методология на изследването

Изследователският екип анализирал данни от мозъчно изображение на 960 души, за да картографира свързаността на мозъка на всеки участник. С помощта на математически модели те проследили как информацията преминава през мозъка с течение на времето. Всеки мозъчен регион работел със собствена предпочитана скорост на реакция, което позволило на учените да настройват тези скорости, докато симулираната мозъчна активност започнала да наподобява реални данни от сканирания мозък.

Изследването установило, че мозъците, чийто времеви механизми са по-добре настроени, изискват само малък тласък, за да сменят активностите си. Това означава, че действителните мозъци също имат нужда от по-малко усилия, за да променят състоянията си.

Откритията показват, че тези модели са свързани с генетични, молекулярни и клетъчни характеристики на всяка област от мозъка. Когато екипът сравнил тези времеви карти с представянето на участниците в стандартни тестове за мислене, установил, че индивидите, чиито мозъци по-ефективно сменяли състояния, показвали по-добри резултати.

В бъдеще изследователите планират да проучат заболявания като шизофрения, биполярно разстройство и депресия, за да разгледат как нарушенията в свързаността на мозъка и времевите мащаби може да променят обработката на информация.