Български производители губят територия на обществени поръчки

През последните две години почти 60% от обществените поръчки за електрическо и електронно оборудване в България са спечелени от компании от Китай и Турция. Агресивната им ценова политика, подпомагана от държавни субсидии и по-ниски производствени разходи, започва да изтласква българските и европейските производители от пазара. Българската асоциация по електротехника и електроника (BASEL) предупреждава, че тази тенденция представлява сериозен риск за местната индустрия, заплашвайки намаляване на производството и дори затваряне на български предприятия.

Нарастваща конкуренция от чужди фирми

Един от най-ярките примери е наскоро проведената поръчка от държавното предприятие Електрически системен оператор (ESO) за автотрансформатори, спечелена от турски доставчик с оферта от 12,4 милиона лева без ДДС – цена, която местните фирми не могат да предложат. “Българските компании не могат да се състезават единствено на цена, тъй като стриктно спазваме европейските стандарти за безопасност, качество и устойчивост, което неизбежно увеличава производствените разходи,” заяви инж. Димитър Белелиев, председател на Управителния съвет на BASEL.

Асоциацията призовава правителството да въведе механизми, които да осигурят, че чуждестранните доставчици отговарят на същите стандарти, изисквани от производителите в ЕС при участие в обществени поръчки. BASEL подчертава, че европейските правила вече дават възможност за защита на вътрешната индустрия. Според законодателството на ЕС, участници от трети държави могат да бъдат изключвани от поръчките, ако повече от 50% от продуктите им са произведени извън Съюза.

Проблеми и решения за местната индустрия

В допълнение, европейските енергийни директиви предпочитат компании, произвеждащи в рамките на ЕС. “Настояваме европейското финансиране да бъде в полза на компаниите, базирани в ЕС. Вместо това, през последните две години турски и китайски фирми спечелиха договори в България, финансирани с европейски средства,” добави Белелиев.

Китайските и турски компании разполагат с конкурентни предимства, като субсидирано производство, по-ниски разходи за енергия и данъчни облекчения. За разлика от своите европейски колеги, те не са задължени да спазват строги изисквания за безопасност, екологична устойчивост или качество. Данни от Националния статистически институт потвърдиха, че вносът на електрически продукти от неконтролирани държави е нараснал с повече от 50% между 2019 и 2024 г., приближавайки се до вноса от държави-членки на ЕС.

Въпреки тези натиски, секторът на електрическите и електронните изделия остава една от ключовите износни индустрии на България. От 2016 г. (с изключение на 2022 г.) той последователно заема първо място в структурата на износа на страната. Предварителните данни за 2024 г. показват износ на стойност около 4 милиарда евро, представляващи малко над 11% от общия износ. Въпреки това, в сравнение с 2023 г., секторът отчита скромно намаление от 3%, отразявайки трудната икономическа среда в Европа.

Германия остава най-голям търговски партньор на България в тази област. “Парадоксално е – нашите продукти се ценят в Европа, но у нас срещаме несправедлива конкуренция. Всъщност укрепваме не-пазарни икономики с бюджетни средства както на ЕС, така и на България,” коментира Белелиев. В момента в България функционират около 1 250 компании, занимаващи се с производство и ремонт на електрическо оборудване и електронни устройства, осигуряващи работа на около 57 000 души. Индустрията обаче се бори с недостиг на квалифицирана работна ръка, принуждавайки фирмите да наемат все повече работници от държави като Узбекистан, Непал и Филипините.