България пред бюджетна дилема: Икономист предупреждава за напрежение

В България текат активни дискусии относно бюджета за 2026 г., като икономистът Васил Караиванов изрази мнение, че политическите дебати вероятно ще се съсредоточат върху обещания за увеличени разходи преди възможни предсрочни избори. В интервю за Българско национално радио той заяви: “Битката ще бъде за това как да се обещаят повече разходи, ако ще отидем на предсрочни избори, за да се натрупат политически дивиденти.”

Той подчерта, че е типично напрежението около бюджета да нараства в този период от годината и да намалява около януари или февруари. Караиванов акцентира на важността на приемането на бюджета преди началото на новата година, макар и да признава, че забавяния остават възможни. Според него бюджетът може да остане в сегашната си форма, обхващаща както тази, така и следващата година, и да бъде изпълняван по стандартното правило 1/12, което означава, че ще се харчат само приходите от различни източници. “Това не е толкова лош вариант,” добави той, представяйки го като прагматичен подход за осигуряване на продължителност.

Караиванов акцентира и на въпроса за членството на България в еврозоната, изтъквайки, че в момента няма непосредствен риск. “Рискът е в мерките, които трябва да се предприемат относно бюджета и разходите, които ще бъдат направени след това,” обясни той. Той подчерта, че дори с одобрен бюджет, не е задължително да се изпълняват всички планирани разходи, тъй като действителните приходи често не отговарят на прогнозите.

Прогнозите за бюджета показват минимален растеж на разходите, което маркира промяна в сравнение с значителните увеличения през предходните години. Караиванов отбеляза, че тази тенденция може да доведе до замразяване или по-бавен растеж на заплатите в определени обществени сектори.

Икономистът също така предупреди, че политиците вероятно ще се опитат да преговарят за увеличаване на разходите в общности, където могат да получат най-голямо политическо предимство, което може да предизвика протестни действия. Той изрази надежда, че законодателите ще устоят на общественото налягане, твърдейки, че отстъпването веднъж може да създаде прецедент за по-нататъшни демонстрации.

Караиванов посочи и последните “ценови шокове” в България, внезапни и на пръв поглед неоправдани повишения на цените, и трудностите, с които потребителите се сблъскват, за да се справят с тях. Независимо от политическите дебати и обществените недоволства, той подчерта, че България остава една от малкото страни в ЕС с редовно функциониращо правителство. “България не е най-голямата притеснителна точка за Европа,” заяви той, наричайки политическите разногласия естествена част от демократичния живот.

В заключение, икономистът подчерта, че докато ЕС може да не разглежда България като криза, продължаващата нестабилност и неправилното управление на политиката ще се усетят най-силно от българските граждани.