Вятърната и соларната енергия надвиха въглищата в България

Вятърната и соларната енергия за първи път изпревариха въглищата в глобалното производство на електрическа енергия, отбелязвайки исторически момент в енергийния преход. Според доклада на независимия мозъчен тръст Ембър, озаглавен „Глобални електрически анализи за средата на годината 2025“, през първата половина на 2025 г. възобновяемите източници произвеждат повече електричество от въглищата, което показва решителен обрат в начините на задоволяване на растящите енергийни нужди на света.

Докладът анализира данни от над 80 страни, представляващи над 90% от глобалното производство на електричество. В рамките на само шест месеца, вятърната и соларната енергия произвеждат достатъчно енергия, за да надминат увеличението в глобалното търсене на електрическа енергия. Потреблението на електричество се е увеличило с 2,6% в сравнение с предходната година, достигайки около 369 TWh, а производството от вятър и слънце е осигурило почти всичкото.

Глобални тенденции и влияние върху България

В Китай, който е най-големият производител на електрическа енергия в света, новият капацитет от вятър и слънце, добавен през първата половина на 2025 г., е по-голям от този на останалия свят, комбиниран. Това разширение е позволило на страната да намали производството на въглища с около 2% и да намали емисиите от сектора на електричеството с около 46 милиона тона CO2. В Индия соларната и вятърната генерация нараснаха с почти 30%, което доведе до спад в производството на въглища с 3,1% и значителен 34% спад в употребата на газ.

Въпреки глобалните успехи, някои развити икономики, като Съединените щати, се сблъскват с предизвикателства. Генерацията от въглища там нарасна с 17% в началото на 2025 г. поради по-бързото нарастване на търсенето в сравнение с разширението на възобновяемите източници. Европа също се сблъсква с трудности, като слабите ветрове и сушата намаляват производството от вятър и хидрогенерация.

В контекста на България, страната преминава през бързо разширение на соларната енергия. На 20 юни 2025 г. слънчевите електрически станции временно покриха цялото електрическо търсене на България, произвеждайки над 3,2 GW и дори генерирайки излишък за износ. През 2024 г. производството от соларни източници достигна почти 5 TWh, увеличавайки се с 65% спрямо 2023 г. и три пъти в сравнение с 2022 г. Възобновяемите източници, включително вятърна, хидро и биомаса, вече представляват над 25% от електрическия микс на България.

Предизвикателства и бъдеще на енергийния сектор

Тази експанзия, в комбинация с голямата ядрена база на страната, е довела до спад на генерирането от въглища под традиционната му доминираща роля. Произвеждането на електрическа енергия от въглища е спаднало до около 26% от общото производство през 2024 г., за първи път губейки водещата си позиция. Затварянето на КонтурГлобал „Марица Изток 3“ (908 MW) в началото на 2024 г. само намали годишното производство с около 5%.

Съседни страни също инвестират значително в възобновяеми източници и гъвкави капацитети, което рязко намалява зависимостта им от българското електричество. Износът спадна до около 1 TWh през 2024 г., което е 70% по-малко от 2023 г., отбелязвайки исторически минимум.

Според Електрическата система на България (ЕСО), новите соларни проекти, кандидатстващи за свързване към мрежата, общо възлизат на около 4,7 GW за 2025 г., 3,6 GW за 2026 г. и 1,5 GW за 2027 г., което е планирано увеличение на капацитета, повече от двойно на това, което е било изграждано през предходните години.

В заключение, преходът към чиста енергия изисква не само бързо нарастване на възобновяемите източници, но и инвестиции в гъвкавост на системата. Силните мрежови връзки, системите за съхранение на енергия и интелигентните балансиращи решения са ключови за осигуряване на стабилност в периоди на суша и слаб вятър. Намираме се в нова фаза на енергийния преход, където възобновяемите източници не само се разширяват, но активно заместват въглищата като водещи източници на електрическа енергия. За България и нейните съседи, посланието е ясно: бъдещето на енергийния сектор ще зависи от ефективното комбиниране на бързо разширение на възобновяемите източници с гъвкаво, напредничаво планиране, което осигурява стабилност дори при неблагоприятни метеорологични условия.