Скритата криза: БНБ алармира за финансови рискове от заплати и пенсии

Българската народна банка (БНБ) разкрива тревожна тенденция на фискално влошаване в България между 2020 и 2024 г. Основната причина за това е значителното увеличение на разходите за заплати и пенсии. Тези разходи, които заемат значителен дял от текущите бюджетни разходи на държавата, продължават да оказват натиск върху публичните финанси, благодарение на нарастващото използване на автоматични индексационни механизми.

В доклада на БНБ, озаглавен „Анализ на фискалната позиция на България в периода след 2020“, се оценява фискалният баланс в контекста на по-широкия икономически цикъл в страната. Според анализа, фискалната позиция на България се е влошила през разглеждания период, като фискалната политика е станала проциклична, което означава, че е стимулирала вътрешното търсене и е допринесла за допълнителни инфлационни натиска по време на икономически растеж.

Увеличение на разходите и инфлационен натиск

Централната банка предупреждава, че този подход не само увеличава волатилността на макроикономическата активност, но също така подкопава дългосрочната устойчивост на публичните финанси. Разширителната фискална политика, прилагана в последните години, е увеличила потреблението и заетостта, но също така е засилила инфлацията чрез връзката между заплатите и цените.

БНБ подчертава, че това противоречи на усилията на институцията за противоциклична политика, насочена към запазване на стабилността през макропруденциални и ограничени парични инструменти.

Между края на 2021 г. и средата на 2025 г. България е преживяла постоянно висока основна инфлация, нарастващи заплати в частния и публичния сектор, стегнат пазар на труда и увеличаващо се частно потребление и домашен кредит. Цените на жилищата също отбелязаха значителен ръст.

Препоръки за фискална консолидация

Според анализа основните източници на риск произтичат от бързото нарастване на текущите разходи в бюджета, които не носят лихвени плащания и са трудни за обръщане; разширеното приложение на автоматичната индексация на разходите; и перспективите за бързо увеличаване на публичния дълг, въпреки че нивата на дълга остават относително ниски. За да се смекчат тези рискове, БНБ препоръчва фискални консолидационни мерки, които да подобрят фискалната позиция на страната, без да възпрепятстват икономическия растеж.

Докладът също така подчертава важността на запазването на консервативни национални фискални правила, особено на фона на леко рестриктивния характер на новата европейска фискална рамка за държави с нисък дълг, с цел да се запази финансовата стабилност на България.

В последния брой на тримесечното издание на БНБ „Икономически преглед“ централната банка очертава по-широки макроикономически развития, базирани на данни, налични към 25 септември 2025 г. Икономическият растеж е ускорен до 3,5% на годишна база през второто тримесечие на 2025 г., подкрепен главно от увеличеното правителствено потребление и намаляване на вноса на стоки. Частното потребление остава основен двигател, нараствайки с 6,9% на годишна база в реални стойности, благодарение на по-висока заетост и разполагаем доход.

Условията на пазара на труда остават стегнати, с увеличение на заетостта от 3,7% и недостиг на работна сила, достигащ исторически високи нива. Тези фактори допринасят за 18,5% годишен ръст на номиналните заплати през второто тримесечие на 2025 г. Въпреки че индикаторите за бизнес активност показват смесени резултати през третото тримесечие, търговията на дребно остава силна, а потребителското доверие е високо, което предполага, че домашното потребление ще продължи да играе основна роля в икономическия растеж.

Годишната инфлация, измервана чрез Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИЦП), достигна 3,5% през август 2025 г., в сравнение с 2,1% в края на 2024 г. Увеличението е главно резултат от по-високи цени на храните и услугите, като и двете категории показват инфлационни темпове около 6-7% в последните месеци. Увеличението на разходите за труд, съчетано с устойчивото частно потребление, дава възможност на компаниите да прехвърлят по-високите производствени разходи на потребителите. Растежът на кредитирането на домакинствата също остава силен. Към август 2025 г. кредитите са се увеличили с 20,8% на годишна база, като ипотечните кредити са допринесли най-много за този ръст, което е още един знак за продължаващата сила на вътрешното търсене и финансовите рискове, свързани с него.