България сред страните с най-висока консумация на алкохол

България продължава да заема едно от водещите места в Европа и в света по нива на консумация на алкохол. Според данни от Световната здравна организация, средният българин над 15 години консумира 11.2 литра чист алкохол годишно. Анализ на Института за пазарна икономика показва, че най-голям дял от потреблението заемат спиртните напитки с 5.1 литра, следвани от бира – 4.7 литра, вино – 1.2 литра и други алкохолни продукти – 0.2 литра.

На пръв поглед тези цифри не изглеждат тревожни, но когато се преобразуват в чист алкохол, количествата стават значителни. Годишно, това се равнява на приблизително 188 бутилки бира по 500 мл с 5% алкохол, около 13 бутилки вино по 750 мл с 12% алкохол и малко над 18 бутилки спиртни напитки по 700 мл с 40% алкохол. Разпределено в ежедневни навици, това означава по една бира на всеки втори ден, чаша вино на всеки четири дни и малка чаша спирт почти на всеки два дни.

Вероятното потребление е още по-високо, тъй като статистиките не отчитат домашно произведения алкохол, който е все още разпространен в България. По-лошо е положението по отношение на рисковото пиене. Прогнозите на СЗО сочат, че до 2025 г. около 9.1% от българите над 15 години ще попаднат в категорията на тежките пиячи. В тази група влизат хора, които консумират над 60 мл чист алкохол ежедневно, което съответства на около 1.2 литра бира, половин литър вино или 150 мл спирт.

Според оценките, делът на мъжете в тази категория е около 16.6%, докато при жените той е значително по-нисък – 2.1%. Влиянието върху здравето е съществено. Измерено чрез индикатора DALYs, който отразява загубените години на здравословен живот, употребата на алкохол струва на българите средно по 6.4 години на човек. При мъжете загубата достига 9.5 години, в сравнение с 2.7 години за жените.

През 2019 г. смъртността, свързана с алкохол, е била 38.9 смъртни случая на 100 000 души, като при мъжете тя нараства до 70.3, а при жените – до 13. Смъртните случаи от рак, свързани с алкохол, са били 18.9 на 100 000 мъже и 4.3 на 100 000 жени. Смъртността от цироза на черния дроб достига 27.5 на 100 000 мъже и 5 на 100 000 жени, докато смъртните случаи от алкохолно свързани пътнотранспортни произшествия стоят на 6.8 и 1.4 съответно.

Тенденцията за висока консумация на алкохол не подминава и подрастващите. Данни от 2024 г. от Европейското училищно проучване за алкохол и други наркотици показват, че повече от 40% от българските ученици са консумирали алкохол преди да навършат 13 години, а над 14% вече са изпитвали опиянение на тази възраст. Почти всеки четвърти ученик е заявил, че е пил алкохол повече от 10 пъти през 2024 г., докато повече от 25% са консумирали алкохол между 3 и 9 пъти.

Достъпът до алкохол остава лесен, като над 73% от учениците казват, че бирата е лесно достъпна, 62% съобщават същото за виното и 56% за спиртните напитки. Това сочи за слабо прилагане на ограниченията за продажба на алкохол на непълнолетни. Икономическите фактори също играят роля, особено акцизната политика. България прилага едни от най-ниските акцизни ставки за алкохол в Европейския съюз. Стандартна кутия бира с 5% алкохол се облага с акциз от около 9.6 стотинки, или приблизително €0.05. За спиртните напитки акцизът е около 3.08 лева за бутилка от 700 мл с 40% алкохол, което е равностойно на около €1.58. Виното е напълно освободено от акциз, политика, която споделят само девет други държави членки на ЕС. В средносрочен план се очаква тези ставки да нараснат в съответствие с европейските практики, което би могло да повиши цените и постепенно да повлияе на потребителските навици.