България на челната линия в потреблението на алкохол в Европа

Според нови данни, България продължава да заема едно от водещите места в света по нива на потребление на алкохол. Въз основа на информация от Световната здравна организация, средният българин на възраст над 15 години консумира 11.2 литра чист алкохол годишно. Тази статистика е потвърдена и от Института за пазарна икономика, който показва, че най-голям дял от потреблението заемат спиртните напитки с 5.1 литра, последвани от бира с 4.7 литра, вино с 1.2 литра и други алкохолни продукти с 0.2 литра.

Проблемът с алкохолизма в България

На пръв поглед, тези цифри не изглеждат драматични, но когато се изразят в чист алкохол, количествата стават значителни. На годишна база, това е приблизително 188 бутилки бира от 500 мл с 5% алкохол, около 13 бутилки вино от 750 мл с 12% и малко над 18 бутилки спиртни напитки от 700 мл с 40% алкохол. Разпределено по ежедневни навици, това означава, че българите пият по една бира на всеки два дни, чаша вино на всеки четири дни и малка чаша спирт на почти всеки два дни.

Тревожно е, че реалното потребление вероятно е още по-високо, тъй като статистиката не отчита домашно произведения алкохол, който все още е широко разпространен в България. Още по-плашещи са показателите за високорисково пиене. Прогнозите на Световната здравна организация предвиждат, че до 2025 г. около 9.1% от българите над 15 години ще попаднат в категорията на тежките алкохолици. Тази група включва хора, които консумират над 60 мл чист алкохол дневно, което е еквивалентно на около 1.2 литра бира, половин литър вино или 150 мл спирт.

Здравни последици и икономически фактори

Процентът на мъжете в тази категория е оценен на 16.6%, докато при жените той е значително по-нисък – 2.1%. Въздействието върху здравето е значително. Измерено чрез показателя DALYs, който отразява загубените години на здравословен живот, употребата на алкохол струва на българите средно 6.4 години на човек. При мъжете загубата достига 9.5 години, в сравнение с 2.7 години за жените.

През 2019 г. смъртността, свързана с алкохол, е била 38.9 смъртни случая на 100 000 души, като сред мъжете е достигнала 70.3, а сред жените – 13. Смъртните случаи от рак, свързан с алкохол, са отчетени на 18.9 на 100 000 за мъжете и 4.3 за жените. Смъртността от цироза на черния дроб е достигнала 27.5 на 100 000 сред мъжете и 5 сред жените.

Тенденцията за употреба на алкохол засяга и подрастващите. Данни от 2024 г. от Европейската училищна анкета за алкохол и други наркотици показват, че повече от 40% от българските ученици са консумирали алкохол преди да навършат 13 години, а над 14% вече са изпитали опиянение на тази възраст. Почти един на четирима ученици съобщава, че е пил алкохол повече от десет пъти през 2024 г., докато над една четвърт консумират алкохол между три и девет пъти.

Достъпът до алкохол остава лесен, като над 73% от учениците казват, че бирата е лесно достъпна, 62% посочват същото за виното, а 56% за спиртните напитки. Това сочи към слабо прилагане на ограниченията за продажба на алкохол на непълнолетни. Икономическите фактори също играят роля, особено акцизната политика. България прилага едни от най-ниските акцизни налози на алкохол в Европейския съюз. Стандартна кутия бира с 5% алкохол се облага с акциз от около 9.6 стотинки, или приблизително 0.05 евро. За спиртните напитки акцизът е около 3.08 лева за бутилка от 700 мл с 40% алкохол, равняваща се на около 1.58 евро. Виното е изключено от акциз, политика, която споделят само девет други държави членки на ЕС.

В средносрочен план, се очаква тези ставки да нараснат в съответствие с европейските практики, което би могло да повиши цените и постепенно да повлияе на моделите на потребление.