Богатите отново на преден план: Как COVID-19 промени възприятията

Според ново изследване на Лондонската школа по икономика, публичното показване на богатство след пандемията от COVID-19 е увеличило общественото недоволство. Хората, които живеят в социално разделени среди, подценяват неравенството, но когато богатството е открито демонстрирано, недоволството нараства бързо. В световен мащаб, по-малко от 60 000 от най-богатите притежават повече богатство от половината от световното население, а глобалният елит, представляващ 0,001% от населението, е три пъти по-богат от дъното на 50%.

Изследването на Милена Цветкова и екипа ѝ подчертава, че повечето хора не виждат истинското неравенство около себе си. „Хората имат лоша представа за неравенството в обществото. Някои от причини е, че не разбират термини като Гини коефициент,“ сподели Цветкова в интервю за Euronews. Гини коефициентът, измерващ неравенството от 0 (перфектно равенство) до 1 (максимално неравенство), показва, че България има най-висок коефициент в Европейския съюз на 0,384, докато Словакия е с най-нисък на 0,217.

Населението на Европейския съюз не винаги е наясно с тези данни. Когато хората не наблюдават неравенства, те подценяват проблема и са по-малко склонни да вземат политически позиции срещу него. В изследването е проведен експеримент с 1 440 участника, разделени на групи от 24. Участниците са назначени случайно да бъдат „богати“ или „бедни“ и са могли да виждат само осем други участници.

Резултатите от експеримента показват, че когато бедните участници бяха предимно в групи със сходни на тях, те не осъзнаваха колко богати всъщност са другите. В такива условия бедните гласуваха за по-ниски данъци при разпределението на ресурсите. Въпреки че оставаха материално в по-лошо положение, те често се чувстваха по-доволни и не смятаха разпределението за несправедливо.

Когато бедните участници наблюдаваха много богати, те гласуваха за значително по-високи данъци, което доведе до по-силно разпределение и по-добри материални резултати за тях. Поведението на богатите участници обаче не се промени значително. Интересно е, че бедните, които бяха изложени на богатство, съобщаваха за по-ниска удовлетвореност, въпреки по-добрите материални условия.

Изследването подчертава, че икономическата сегрегация е един от факторите, които предотвратяват масовото недоволство. Богатите живеят в отделни квартали, ваканциите им са в различни дестинации, а децата им посещават различни училища. Това води до паралелни социални животи с ограничени възможности за наблюдение на живота на другите.

Милена Цветкова посочва, че началото на пандемията от COVID-19 е момент, в който тези невидими граници временно са се разпаднали. Първоначално имаше усещане за единство, но с времето различията в условията на живот станаха невъзможни за игнориране. Споделената криза разкри, че опитите от пандемията бяха дълбоко неравномерни, а в последствие наблюдавахме намаляване на откритите прояви на богатство.

Днес, както отбелязва Цветкова, видимостта на богатството отново е трудно да се игнорира, от сватби на знаменитости до ултра-ексклузивни частни събития. „Хората забелязват това, нали?“ пита Цветкова, подчертавайки, че днешният климат е различен и богатите отново са на преден план.