Нови данни показват възстановяване на озоновия слой над Антарктида

Тази година озоновата дупка над Антарктида се оказа една от най-малките, наблюдавани през последните десетилетия. Нови измервания от NOAA и NASA показват ясна продължаваща тенденция на постепенно възстановяване, започнало след глобалните ограничения, въведени с Монреалския протокол. Учените приписват по-малкия размер на дупката основно на спада на хлора в стратосферата и на по-топлите условия на височина, които ограничават разрушаването на озона през сезона на 2025 г.

Според последните данни, озоновата дупка над Антарктида е имала среден размер от около 7.23 милиона квадратни мили между 7 септември и 13 октомври, което я поставя сред петте най-малки дупки от 1992 г. насам. Изследователите отбелязват, че дупката се разпада почти три седмици по-рано от обичайното през последните десет години. На 9 септември дупката достигна максималния си размер за годината, около 8.83 милиона квадратни мили. Дори при този пик, тя остава с около 30% по-малка от рекордния сезон през 2006 г., когато средният размер е достигнал 10.27 милиона квадратни мили.

Дългосрочните сателитни записи, започнали от 1979 г., поставят озоновата дупка за 2025 г. като четиринадесета най-малка в общия 46-годишен набор от данни. Тези цифри потвърдиха очакванията на учените за стабилно възстановяване, предизвикано от глобалното прекратяване на химикали, унищожаващи озона. Изследователите подчертават, че нивата на тези вредни вещества са намалели с около една трета от техния пик около 2000 г.. Според експерти на NASA, без този спад, дупката за 2025 г. би била с повече от 1 милион квадратни мили по-голяма.

Наблюденията с балони над Южния полюс са регистрирали минимум от 147 Dobson Units на 6 октомври. Въпреки че това число остава ниско, то е значително над историческия минимум от 92 Dobson Units, измерени през 2006 г.. Озоновият слой, разположен високо в стратосферата, служи като щит на Земята срещу опасна ултравиолетова радиация. Когато озонът намалява, повече UV лъчи достигат повърхността, увеличавайки рисковете за селското стопанство и човешкото здраве, включително рак на кожата и катаракта.

Разрушаването на озона се случва, когато съединения, съдържащи хлор или бром, традиционно присъстващи в продукти като аерозоли, пяни, хладилници и климатични системи, се разпадат в горната атмосфера и предизвикват химични реакции, които унищожават озоновите молекули. Въпреки забраните за тези вещества, много от тях остават в стари материали, като изолация, или в депа, което означава, че тяхното постепенно освобождаване продължава да влияе на нивата на озона.

Учените очакват пълно възстановяване на условията преди намаляването на озоновия слой около края на 2060-те години. Краткосрочните вариации все още зависят до голяма степен от времето. Тази година, по-слабият от нормалното полярен вихър през август е помогнал за поддържането на температури, по-високи от средните, което вероятно е допринесло за по-малката озонова дупка. Изследователите от NOAA подчертават, че по-широките атмосферни модели, температурните профили и силата на циркумполярните ветрове формират начина, по който озоновият слой се държи всяка година.

Наблюдението на състоянието на озоновия слой остава глобален усилие. Спътниците на NASA, Aura, NOAA-20 и NOAA-21, както и съвместната мисия Suomi National Polar-orbiting Partnership, събират данни от космоса, докато наземните инструменти и метеорологични балони предоставят директни измервания от Южния полюс. В комбинация, тези системи позволяват на учените да проследяват как озоновият слой се развива, докато ефектите от международните действия продължават да се проявяват с времето.