Китайските „космически тухли“ се завърнаха от Луната за нови изследвания

Китай достигна важен етап в амбициозната си програма за изграждане на инфраструктура на Луната, след като първият комплект експериментални „космически тухли“ се завърна на Земята след година на излагане на суровата среда в космоса. Тези тухли, произведени с материали, които имитират състава на лунния реголит, кацнаха успешно на 21 юли 2023 г. с космическия кораб Шенжоу-21, заедно с трима астронавти, завършили шестмесечна мисия.

Първоначалните инспекции показват, че пробите са оцелели изключително добре след годината в орбита. Според Жо Ян, асистент-професор в Хуачжонгския университет по наука и технологии в Ухан, при отварянето на капака не са открити вдлъбнатини, дупки или други видими дефекти, които биха могли да се получат от удари с метеорити или космически отломки. „Цветовете на пробите изглеждаха малко по-светли от преди. Необходимо е да направим допълнителни оценки, за да установим причината“, добави той.

34 върнати блока, всеки с тегло около 100 грама, бяха произведени чрез техники на горещо пресоване, електромагнитна индукция и микровълнова синтеризация. Тези методи им осигуряват компресионна якост около три пъти по-голяма от стандартните тухли, което ги прави по-подходящи за екстремната среда на Луната.

Изследвания за бъдещето на лунната инфраструктура

Проектът включва изпитване на механичната якост, термалното поведение и радиационната устойчивост на тухлите след продължително излагане. Цин Ихенг, студент в университета, участващ в проекта, обясни: „Някои от пробите, които изпратихме в космоса, бяха цели, докато други имаха 45-градусови симетрични шевове, които направихме предварително. Чрез това искахме да видим какви промени ще настъпят в механичните им свойства след година на космическата станция.“

Паралелна контролна група на Земята ще помогне на изследователите да установят точно как условията в космоса променят материала. „След завръщането на третата партида проби, на база по-хоризонтални сравнения, можем да открием модел и в крайна сметка да предвидим как ще изглеждат след пет, десет или двадесет години употреба“, добави Жо Ян.

Китайската лунна програма цели да приземи астронавти на Луната до 2030 г. и да изгради основна версия на планираната Международна лунна изследователска станция до 2035 г.. За да намали огромните разходи за транспортиране на материали от Земята, страната възнамерява да разчита в значителна степен на ресурси на място, като лунен прах, слънчева енергия и повърхностни минерали.