бизнес
Бюджет 2026: Критики и опасения за средната класа в България
Предложението за бюджет на България за 2026 г. предизвика силна реакция от икономисти и опозиционни политици, които го определят като най-лошия финансов план в последните повече от двадесет години. Според анализаторите, представеният от правителството на Желязков проект напомня за икономическите провали на администрацията на Жан Виденов през 90-те години на миналия век, които доведоха до хиперинфлация и финансова катастрофа. Критиците предупреждават, че България рискува да влезе в дългосрочна „дългова спирала“ с подобни дестабилизиращи последици.
Задълбочаващ се дълг и липса на реформи
Министерството на финансите публикува бюджета късно в понеделник вечерта, пропускайки законовия срок с три дни, което ограничи възможността за обществено обсъждане. Асоциацията на българските работодателски организации обвини правителството в умишлено игнориране на откритата дискусия относно ключовите параметри на документа. Според предложението, външният дълг на България се очаква да достигне 37.6 милиарда евро през 2026 г., което представлява около 31 процента от БВП.
Проекциите показват, че общият дълг ще продължи да расте – до 43.5 милиарда евро (34.2 процента от БВП) през 2027 г. и 49 милиарда евро (36.6 процента от БВП) през 2028 г. Опозиционната партия “Да, България” определи този размер на заема като „рекорден“, предупреждавайки, че той може да вкара страната в тежък дългов цикъл.
Икономистът Красен Станчев коментира пред Радио Свободна Европа, че въпреки тревожния размер на дълга, по-голямата проблематика е целта му. Вместо да се финансират инвестиции, които биха стимулирали дългосрочен растеж, правителството планира да използва заемни средства за покриване на нарастващите разходи.
Увеличения на заплатите и нови данъчни мерки
Проектобюджетът за 2026 г. предвижда съществени увеличения на заплатите в публичния сектор, особено в сектора на сигурността, без съответни реформи. Заплатите в Министерството на вътрешните работи ще нараснат от 3.8 милиарда лева през 2025 г. на 4.26 милиарда лева през 2026 г., докато Министерството на отбраната ще види увеличение от 2.4 милиарда на 2.8 милиарда лева. Тези увеличения следват предишни ръстове от между 50 и 70 процента през настоящата година.
Финансовият експерт Левон Хампарцумян определи подхода на правителството като „опит за гасене на пожар с бензин“, предупреждавайки, че подобни увеличения ще подхранват инфлацията. „Можете да увеличавате заплатите и да разширявате администрацията, но в един момент сметката идва – и тя трябва да бъде платена,“ заяви той пред bTV.
В същото време, нови тежести се поставят върху частния сектор. Данък дивидент ще бъде удвоен от 5 на 10 процента, а социалните осигурителни вноски за пенсионния фонд ще нарастнат с два процентни пункта. Според икономиста Петър Ганев, тези мерки пряко намаляват разполагаемия доход за работещите българи, без да предлагат гаранция за по-високи пенсии в бъдеще. Той твърди, че увеличенията не са насочени към решаване на проблемите в пенсионната система, а по-скоро за покриване на по-високите заплати в публичния сектор.
Предложеният бюджет включва и нови регулаторни изисквания за компаниите, които опозицията нарече „атакa срещу бизнеса“. Една от противоречивите мерки ще задължи всички фирми да използват единен правителствен софтуер за продажби, наблюдаван от Националната агенция за приходите. Подобни опити бяха направени преди години с системата SUPTO, но бяха прекратени след силна съпротива от търговците.
Опозиционната партия “Да, България” предупреди, че предложеното от правителството време за изпълнение – по-малко от два месеца преди края на 2025 г. – е нереалистично и ще създаде хаос сред бизнеса. Коалицията WCC-DB заяви, че общият ефект на бюджета е „война срещу средната класа“, обвинявайки правителството, че приоритизира държавните служители пред работниците в частния сектор. „Този бюджет не е нищо по-малко от оръжие, насочено срещу бизнеса, където средната класа е принудена да изхранва армията от бюрократи,“ каза депутатът Ивайло Мирчев.
Според Красен Станчев, печелившите от текущия проект са тези, които работят за или защитават управляващата елита – държавни служители, служители на реда и отбранителни служители – докато частният сектор понася разходите. „Предимствата отиват при прейторианската гвардия на властимащите,“ заключи той.
-
образование3 месеца agoKruu създава партньорства за иновации в образованието
-
развлечения2 месеца agoИзлиза мемоарът на Вирджиния Джиуфре ‘Nobody’s Girl’ след смъртта ѝ
-
развлечения2 месеца agoИзлезе мемоарът на Вирджиния Джуфре ‘Nobody’s Girl’ след смъртта ѝ
-
топ новини4 месеца agoНови избори за директор на Българската национална телевизия
-
туризъм3 месеца agoРусия възобновява редовни полети до Северна Корея след десетилетия
-
образование3 месеца agoРуски ученици спечелиха медали на Международната олимпиада по математика
-
развлечения2 месеца agoМемоарът на Вирджиния Дюфре „Nobody’s Girl“ излиза след смъртта ѝ
-
развлечения2 месеца agoМемоарите на Вирджиния Джафре „Nobody’s Girl“ излизат след смъртта ѝ
-
развлечения2 месеца agoИзлезе мемоарът на Вирджиния Дюфре „Nobody’s Girl“ след смъртта ѝ
-
топ новини3 месеца agoПитбул атакува семейство и куче в село Кошарица
-
туризъм2 месеца agoВалѐта – най-красивото пристанище за круизи в света
-
свят4 месеца agoСмъртен инцидент на летището в Бергамо: Мъж погълнат от двигател на самолет
