Как чревната микробиота при малките деца влияе на психичното здраве

Чревната микробиота на малките деца може да окаже влияние върху риска от развитие на психични проблеми в по-късна възраст. Нова малка изследователска работа, публикувана в списание Nature Communications, показва, че двегодишните деца с повече бактерии от групите Clostridiales и Lachnospiraceae са по-склонни да изпитват депресия, тревожност и други „вътрешни“ симптоми пет години по-късно.

Изследователите смятат, че връзката между чревната микробиота и психичното здраве може да бъде обяснена чрез т.нар. „ос“ мозък-чрево, която представлява двупосочните връзки между мозъка и червата, влияещи на настроението, стреса и когнитивните функции. Бриджит Калахан, старши автор на изследването и асоцииран професор по психология в Университета на Калифорния, Лос Анджелис, подчерта, че откритията предполагат, че ранната чревна микробиота може да помогне за програмирането на мозъчни мрежи, свързани с психичното и емоционалното здраве у децата.

Методология на изследването и резултати

Изследването включва 55 деца от Сингапур, като е събрана информация за здравословното им състояние на възраст 2, 6 и 7.5 години. Изследователите анализирали проби от фекалии, мозъчни скенери и анкети от грижещи се лица относно поведенчески проблеми. Въз основа на данните от мозъчните изследвания на 6-годишна възраст, учените свързали определени мозъчни модели с „вътрешни“ симптоми на 7.5 години, като тревожност и депресия.

Тези резултати потвърдиха, че бактерии от групите Clostridiales и Lachnospiraceae в ранното детство могат да бъдат свързани с психични проблеми в по-късна възраст. Откритията съответстват на предишни изследвания, които показват, че бактерии от тези групи са свързани с симптоми на депресия при възрастни.

Ограничения и бъдещи насоки

Изследването обаче има своите ограничения, като малкия размер на извадката и спецификата на местоположението, което означава, че резултатите може да не бъдат приложими за други групи. Калахан подчерта, че е необходима допълнителна работа, за да се определи дали тези бактерии всъщност причиняват психични симптоми при децата и кои конкретни бактерии са замесени.

„Трябва да установим кои видове в рамките на тези по-големи групи влияят на откритията“, заяви тя. „След като имаме тази информация, можем да използваме относително прости методи за промяна на микробиома, като пробиотици или диета, за да адресираме проблемите“, добави Калахан.

Тези нови открития подчертават важността на чревното здраве за общото благосъстояние и отварят нови горизонти за бъдещи изследвания в областта на психичното здраве на децата.