политика
Над 16% от българите живеят в тежка материална лишеност

Според данни на Евростат от миналата година, над 16,5% от населението на България живее в условия на тежка материална и социална лишеност. Страната заема второ място сред страните от Европейския съюз, след Румъния, а Гърция е на трето място. Тежката материална и социална лишеност се определя от неспособността на домакинствата да си позволят поне седем от тринадесет основни стоки, услуги или социални дейности, считани за необходими за основно качество на живот.
Тези основни нужди включват покриване на неочаквани разходи, вземане на поне една седмица ваканция годишно, притежаване на личен автомобил, достъп до интернет и други ключови ресурси. Росица Макелова от Института за социални и синдикални изследвания и обучение към Конфедерацията на независимите синдикати в България определи статистиката като дълбоко тревожна в интервю за Радио София. Тя подчерта, че делът на хората, живеещи в тежка финансова трудност в България, е почти три пъти по-висок от средното за ЕС.
Въпреки това, Макелова отбеляза положителна тенденция: през последното десетилетие, процентът на хората, живеещи в тежка материална лишеност, е намален наполовина. Това е индикация за някаква стабилност в националната политика и социалната подкрепа за най-уязвимите групи. Тя направи контраст с положението в Словения, която отчита най-ниски нива на лишеност в ЕС. Причината според нея е свързана с дългосрочната политика на Словения, прилагана за свързване на минималната заплата с разходите за живот, което гарантира, че доходите следват темпа на разходите.
В България високото ниво на лишеност се дължи на редица фактори, включително депопулацията в много региони, концентрацията на хора в големи градове с конкурентни пазари на труда и стагнацията на заплатите. Особено застрашени са маргинализираните групи и по-възрастните граждани. Макелова подчерта необходимостта от последователни национални политики, които да адресират както минималната заплата, така и регионалната подкрепа за заплати, особено в райони, финансирани от държавния бюджет.
Оптимизмът за бъдещето се засилва с планираното присъединяване на България към еврозоната. Макелова посочи, че опитът на Балтийските държави показва, че приемането на еврото е било съпроводено с постоянен растеж на доходите, отразен в увеличението на БВП по паритет на покупателна способност. В тези страни е отчетен годишен растеж от около един процент, а Макелова е убедена, че подобни печалби могат да се реализират и в България, което би помогнало за намаляване на дела на хората, живеещи в тежка материална и социална лишеност.
-
топ новини2 месеца ago
Нови избори за директор на Българската национална телевизия
-
свят2 месеца ago
Смъртен инцидент на летището в Бергамо: Мъж погълнат от двигател на самолет
-
туризъм2 месеца ago
Русия възобновява редовни полети до Северна Корея след десетилетия
-
образование2 месеца ago
Руски ученици спечелиха медали на Международната олимпиада по математика
-
образование2 месеца ago
Kruu създава партньорства за иновации в образованието
-
топ новини2 месеца ago
Нови мирни преговори между Русия и Украйна насрочени за сряда
-
топ новини2 месеца ago
Зелевски: Операциите ни продължават, Русия ще получи отговор
-
бизнес2 месеца ago
Как малките и средни предприятия в България променят дигитализацията
-
бизнес2 месеца ago
Пазарът на имоти в София: Продажбите надминават наемите
-
развлечения4 седмици ago
Излиза мемоарът на Вирджиния Джиуфре ‘Nobody’s Girl’ след смъртта ѝ
-
бизнес2 месеца ago
България с най-кратка работна продължителност в ЕС
-
развлечения4 седмици ago
Мемоарът на Вирджиния Дюфре „Nobody’s Girl“ излиза след смъртта ѝ