Лекарства с психеделичен ефект: обещание без готовност за пациентите

Въпреки обещанията на психеделичната медицина, британските психиатри подчертават, че тя не е готова за масово приложение при пациенти. В момента в цяла Европа се провеждат клинични изпитвания, които изследват дали терапии с психеделични вещества могат да помогнат за справяне с психични разстройства. Според нов доклад от Кралския колеж на психиатрите, наличните доказателства все още не са достатъчно силни, за да се препоръча рутинното им използване.

През последните години се наблюдава подновен интерес към потенциала на психеделиците, като MDMA, кетамин, LSD и псилоцибин – халициногенната съставка в магическите гъби. В момента в Обединеното кралство, континентална Европа и Съединените щати текат няколко клинични изпитвания на напреднал етап, които целят да изследват как тези вещества могат да подобрят психичното здраве чрез въздействие върху мозъчните процеси.

Изследвания и предизвикателства

Докладът е анализирал съществуващите изследвания и е установил, че психеделиците могат да бъдат полезни за лечение на широк спектър от психични проблеми, включително тревожност, депресия, посттравматично стресово разстройство (ПТСР) и зависимости. Въпреки това, авторите на доклада, сред които е и Оливър Хоус, председател на комитета по психофармакология в колежа, подчертават, че е необходимо да се подхожда с умисъл и научна строгост.

„Смеем да кажем, че сме предпазливо развълнувани“, коментира Хоус по време на пресконференция. „Има огромно количество активност… и тези изпитвания показват обещание, но също така съществуват и значителни предизвикателства“, добави той, който е и професор по молекулярна психиатрия в Кингс Колидж Лондон.

Едно от най-големите предизвикателства в изследванията на психеделиците е свързано с „разбиването на слепотата“ в клиничните изпитвания. Участниците не би трябвало да знаят дали получават реално лекарство или фалшиво лечение, но често могат да разпознаят, когато са взели психеделично вещество. Това повишава риска от плацебо ефект, а резултатите от изследванията често са трудни за повторение.

Бъдещето на психеделичната медицина

Хоус и неговите колеги призовават за допълнителни изследвания относно безопасността, ефикасността и дългосрочната употреба на психеделиците, както и за създаването на централизирана база данни, която да следи ефектите на лекарствата. Първото клинично изпитване, финансирано от Европейския съюз, бе стартирано миналата година с цел да проучи дали псилоцибин може да облекчи тревожността и депресията при пациенти с мултиплена склероза и други прогресивни заболявания.

Някои страни, включително Германия, вече са стартирали програми за състрадателна употреба на психеделици, позволявайки на пациентите да имат достъп до лекарства преди официалното им одобрение в строго контролирани случаи. От 2026 г. в Чехия психеделиците ще бъдат законни за лечение на депресия. Въпреки това, пълното одобрение за широк спектър от психеделични лекарства не се очаква в Европа за няколко години.

В заключение, Хоус съветва хората да избягват „самолечението“ с психеделични вещества и вместо това да се записват за участие в клинични изпитвания. „Силно вярваме, че тези вещества трябва да се прилагат само в среда, ръководена от психиатрия и мултидисциплинарен екип“, подчерта той.