Как микробиомът на червата при малките деца влияе на психичното здраве

Ново изследване разкрива, че здравето на червата при малките деца може да влияе на риска от развитие на психични проблеми в по-късна възраст. Според проучването, публикувано в списание Nature Communications, двегодишни деца с по-висока концентрация на бактерии от групите Clostridiales и Lachnospiraceae са по-склонни да проявяват симптоми на депресия, тревожност и други вътрешни разстройства пет години по-късно.

Връзката между червата и мозъка

Изследователите свързват наблюдаваните промени с т.нар. ос на мозъка и червата, която представлява двупосочната комуникация между мозъка и храносмилателната система. Тази връзка оказва влияние върху настроението, стреса, когнитивните функции и множество други аспекти на здравето. Бриджет Калахан, старши автор на изследването и асоцииран професор по психология в Университета на Калифорния, Лос Анджелис, заяви, че резултатите предполагат, че ранните микробиоми на червата могат да помогнат за програмирането на мозъчни мрежи, свързани с психичното и емоционално здраве в детството.

Методология на проучването

Изследването включва 55 деца от Сингапур, за които са събрани данни за здравето на 2, 6 и 7.5 години. Изследователите анализирали образци на изпражнения, мозъчни сканирания и анкети от родители относно поведенчески проблеми. Наблюдавали са връзката между мозъчните модели на 6 години и симптомите на вътрешно напрежение, като тревожност и депресия на 7.5 години. След това те анализирали профилите на микробиома на децата на 2 години, идентифицирайки групите Clostridiales и Lachnospiraceae като потенциално свързани с по-късни психични проблеми.

Резултатите съвпадат с предишни изследвания, които показват, че бактерии от тези групи са свързани с депресивни симптоми при възрастни. Въпреки това, проучването има ограничения, включително малкия размер на извадката от деца в Сингапур, което означава, че резултатите може да не са приложими за други населени места, особено поради индивидуалните различия в микробиома.

Калахан подчерта, че е необходимо допълнително изследване, за да се определи дали тези бактерии наистина причиняват психични симптоми в детството и да се изясни кои конкретни бактерии са въвлечени. Тя добави: “Трябва да установим кои видове в рамките на тези по-големи групи водят до наблюдаваните резултати. След като получим тази информация, има относително прости начини за промяна на микробиома, като пробиотици или диета, които можем да използваме за справяне с проблемите.”

Наблюденията от това проучване добавят нови данни в разширяващото се разбиране за влиянието на микробиома на червата върху психичното здраве.