Цифровите трансформации на кандидатите за ЕС: Напредък и предизвикателства

Деветте държави кандидати за членство в Европейския съюз предприемат стъпки за подобряване на своите технологии и цифрови закони, за да отговорят на изискванията на блока. Присъединяването към ЕС налага на страните да се съобразят с acquis communautaire – набор от закони, регулации и политики, приложими за 27-те държави членки. Това включва изисквания за цифрова инфраструктура, като цифрови портфейли и онлайн услуги на правителствата, както и киберсигурност, която да отговаря на стандартите на ЕС.

Цифрови портфейли и онлайн услуги

През 2024 г. Европейският съюз прие резолюция, призоваваща държавите членки да изградят цифрови портфейли през следващите две години. Цифровите портфейли дават възможност на гражданите на ЕС да достъпват своите цифрови идентичности и да съхраняват, споделят и подписват важни документи. Те трябва да отговарят на всички правила на ЕС относно защитата на данните и Общия регламент за защита на личните данни (GDPR).

Страни като Босна и Херцеговина, Северна Македония и Молдова вече пробват приложения за цифрови портфейли. Молдова получава помощ от ЕС за изграждане на своя портфейл чрез програмата „We Build Consortium“. Страната разработва раздел за документи в своята онлайн платформа EVO, която ще служи като портфейл. Северна Македония планира до края на годината да представи „супер приложение“ на име m.Uslugi, което ще предлага напомняния за срокове и цифрова поща. Албания също работи по цифрова идентичност, която ще бъде изградена от държавната компания Identitek.

Киберсигурност и новите технологии

Киберсигурността е друга област, в която страните трябва да изпълнят редица закони, като директивите за мрежова и информационна сигурност (NIS). Според изискванията всяка страна трябва да създаде своя национална стратегия за киберсигурност, включително списък с основни услуги, които изискват допълнителна защита. Например, Украйна демонстрира готовност за сътрудничество с ЕС в областта на киберсигурността чрез споразумение с Агенцията за киберсигурност на ЕС (ENISA).

Други кандидати, като Албания, Черна гора, Турция и Северна Македония, също имат национални стратегии за киберсигурност, но не всички от тях са в съответствие с европейските директиви. Например, стратегията на Турция е критикувана от опозицията за потенциална възможност за широко наблюдение и ограничаване на свободата на словото.

Изкуственият интелект е последната област, в която ЕС въведе нови регулации. EU AI Act предвижда рисково-базирани правила за системите за изкуствен интелект. Страните като Албания, Молдова, Сърбия и Украйна имат стратегии за изкуствен интелект, но все още не е прието законодателство в тази област. Албания планира да използва AI в енергийния сектор и за борба с данъчните измами.

Дискусиите относно регулациите и напредъка в тези ключови области подчертават важността на цифровата трансформация за кандидатите за ЕС. Присъединяването към структурата на ЕС не само носи нови възможности, но и поставя предизвикателства, които страните трябва да преодолеят, за да осигурят своето бъдеще в общността.