Тръмп принуждава ЕС да отложи 19-ия пакет санкции срещу Русия

Европейският съюз отложи представянето на своя 19-и пакет санкции срещу Русия след настояване от страна на президента на Съединените щати, Доналд Тръмп, за по-строги мерки преди Вашингтон да наложи собствените си ограничения. Това съобщиха европейски дипломати на Bloomberg и Politico, уточнявайки, че пакетът първоначално е бил планиран за обсъждане на среща на посланиците на ЕС на 17 септември 2023 г..

Отлагането е резултат от нарастващото натиск от страна на Съединените щати върху партньорите от Г7. Вашингтон призовава групата да приеме мита до 100% върху руския нефт, продаван на Китай и Индия, които са най-големите клиенти на Москва. Целта е да се прекъсне основният източник на приходи за Кремъл и да се принуди Владимир Путин да влезе в преговори с Украйна.

Представители на Г7 работят по нов координиран план за санкции и се надяват да го финализират в следващите две седмици. Тръмп многократно е обещавал да наложи строги санкции на Москва, но до момента не е предприел значителни действия, въпреки че е определил няколко крайни срока. Той заяви, че Вашингтон ще продължи напред единствено ако съюзниците от НАТО се ангажират с подобни стъпки и спрат да купуват руски нефт.

На 13 септември Тръмп призова за нови мита срещу Китай, без да споменава Индия, въпреки че неговата администрация преди това е настоявала за мерки срещу двете държави. Европейските официални лица вече бяха подготвили 19-ия пакет санкции, който включваше нови ограничения за руски банки, енергийния сектор и мерки, насочени срещу китайски и индийски компании, обвинявани в помощ на Русия при продажбата на нейния нефт.

Въпреки това, след последната намеса на Тръмп, Комисията отстрани плана от дневния ред, отбелязвайки необходимостта от съгласуване с приоритетите на Г7. По-широкият контекст остава сложен. Въпреки че ЕС значително е намалил зависимостта си от руска енергия след началото на пълномащабната инвазия в Украйна, все още не е успял напълно да прекрати вноса.

Брюксел се е ангажирал да премахне руските въглища до края на 2027 г., но две държави членки – Унгария и Словакия, все още получават нефт през тръбопровода Дружба. Премиерите Виктор Орбан и Роберт Фицо открито се противопоставят на допълнителни санкции в сферата на енергетиката, отразявайки позицията на Тръмп.

Сенатор Линдзи Греъм, известен републикански представител, който настоява за по-строги мерки, подчерта, че само Унгария и Словакия все още купуват руски нефт в рамките на ЕС. В същото време администрацията на Тръмп е наложила 50% мито на Индия, но се въздържа от по-широки мерки срещу Китай, докато Европа не приеме свои собствени мита.

Множество доклади показват, че Брюксел е неохотен да насочва мерки срещу Пекин или Ню Делхи, предвид тяхното значение като основни търговски партньори на ЕС. На фона на това, президентът на Украйна Володимир Зеленски призова Белия дом да приеме ясна и твърда санкционна политика, в съчетание с гаранции за сигурност за Киев, като единствения начин за увеличаване на натиска върху Путин и приближаване на края на войната.

Следващите седмици ще определят дали Вашингтон и Брюксел ще успеят да се обединят около следващия етап на санкции или вътрешните разделения ще продължат да забавят напредъка.