Подготовете се, България: Новите евро банкноти изискват нови портфейли

България ще приеме еврото на 1 януари 2026 г., което налага на гражданите да се подготвят не само за нова валута, но и за практическите изменения свързани с портфейлите и боравенето с пари в брой. В Пловдив миналата седмица, Маринела Петрова, съветник на Българската народна банка, обясни, че е планирана кампания за обучение на обществеността относно разпознаването на фалшиви евро банкноти, дори преди България да се присъедини към еврозоната.

В момента се провеждат обучителни сесии за касиерите в институции, с които БНБ е подписала меморандуми. Фокусът е върху отличителните защитни елементи на евро банкнотите. Тези банкноти се предлагат в номинали от 5, 10, 20, 50, 100, 200 и 500 евро. В обращение са две серии банкноти. Първата серия, въведена през 2002 г., включва всичките седем номинала, а втората, известна като “Европа”, бе завършена през 2019 г. с пускането на банкнотите от 100 и 200 евро.

Защитни характеристики на евро банкнотите

Забележителен аспект на евро банкнотите са техните защитни характеристики. Първата серия включва релефно печатане, водни знаци, защитни нишки и допълнителни номера, видими при светлина. Номиналите от 5, 10 и 20 евро имат холограма и златно-перлени ивици, а по-високите номинали от 50 до 500 евро добавят цветоизменящи номера. Серията “Европа” включва допълнителни елементи, като портретен воден знак, смарагдозелени цифри и портретни холограми.

Съществува и практическо последствие за българите, свързано с размерите на банкнотите. Евро банкнотите са по-големи от левовите, особено в по-високите номинали. Само банкнотата от 5 евро е с размер, близък до левовата; всички останали са по-дълги и по-високи. Всеки номинал има уникален размер, например банкнотата от 10 евро е с размер 127 мм на 67 мм, докато банкнотата от 100 евро е 147 мм на 77 мм. Това означава, че българите вероятно ще се нуждаят от нови портфейли, за да поберат по-големите банкноти.

В заключение, подготовката за приемането на еврото в България не се изразява само в познаването на валутата, но и в осъзнаването на необходимостта от адаптация на ежедневните финансови практики.