Google преживя срив в Източна Европа – дали Русия е виновна?

В четвъртък сутринта, милиони потребители в Източна Европа се оказаха без достъп до основни услуги на Google като търсачката, Gmail, Google Maps, YouTube и Google Drive. Спирането на услугите затрудни входа в множество сайтове чрез Google акаунти, причинявайки сериозни затруднения за частни лица, бизнеси и държавни институции. Първи за проблема съобщи сайтът Novinite. Според експерта по киберсигурност Любомир Тулев, ситуацията е била изключително тежка: „Много хора не можеха да използват ChatGPT, тъй като влизат с Google акаунт. За някои това беше неудобство, но за други означаваше реални загуби.“ В Турция, където правителството разчита силно на Google Workspace за администрация, „държавната машина буквално беше блокирана за час и половина.“

Регионалният модел на проблема

Спирането на Google не беше глобално, а стратегически концентрирано около Черно море. Сред страните с най-много оплаквания бяха България, Турция, Гърция, Грузия, Хърватия, Сърбия, Румъния, Северна Македония, Армения и Азербайджан. Засегнатите услуги включваха търсачки, карти, офис софтуер, имейли и платформи за комуникация. Най-забележителното е, че засегнатият регион включва страни, които Москва официално определя като „неприятелски“, поради тяхната силна подкрепа за Украйна. Тази географска целенасоченост поставя неудобни въпроси относно това дали спирането е било случайно или представлява нова форма на хибридна война.

В България мобилните оператори също докладваха за прекъсвания, вероятно поради зависимостта си от облачната инфраструктура на Google. Моделът на засегнатите страни повдига въпроси дали това е просто технически проблем или нещо по-сериозно. Концентрацията на спирания около Черно море е предизвикала подозрения за целенасочена атака от страна на Русия върху интернет инфраструктурата.

Съществени инциденти на саботаж

Тази последна спиране идва на фона на нарастващите руски атаки върху критичната подводна инфраструктура. Европейският съюз вече обяви планове за изграждане на нови подводни кабели, за да намали зависимостта си от Русия. Въпреки това, съществуващите връзки все повече стават обект на съмнителни повреди. България и Румъния са част от проект за подводен енергиен коридор към Кавказ, който се простира на над 1 100 километра. Въпреки че е проектиран да транспортира зелена енергия, този коридор представлява критична инфраструктура, която лесно може да стане цел.

Какво прави този инцидент особено тревожен, е продължаващото мълчание на Google. Компанията не е предоставила официално обяснение за спирането, което експертите по киберсигурност намират за необичайно. Според Тулев, „ако е имало проблема със софтуера или неправилен ъпдейт, те вече щяха да го признаят. Вероятно проверяват възможността за физически проблем с инфраструктурата.“ На кибер форумите се появиха предположения, че спирането е свързано с повреден предавателен кабел между България и Румъния. Тулев отбеляза: „Ако това бъде доказано, говорим за целенасочен акт. Такива маршрути не са уязвими като кабелите ‘на земята’ – те са положени дълбоко и е трудно да бъдат повредени случайно.“

Въпреки че Тулев отхвърли традиционна хакерска атака, той подчерта, че няма доказателства за изтичане на информация или нарушение на сигурността: „Проблемът е свързан с достъпността на услугите, а не с кражба на информация.“ Инцидентът подчерта уязвимостта на националната комуникационна инфраструктура. Киберсигурностната агенция на Турция поиска технически доклад от Google и акцентира на важността на дигиталния суверенитет.

Инцидентът служи като остро напомняне за зависимостта на съвременните общества от дигиталната инфраструктура, но не непременно за уязвимостта на тази инфраструктура към чуждестранен саботаж. Бързото възстановяване на услугите в рамките на часове, липсата на нарушения на данни и отсъствието на по-широка координирана атака предполагат, че това е бил технически проблем, който е разкрил зависимости на инфраструктурата, а не целенасочен удар.

Началната спекулация относно руска намеса, въпреки че отразява легитимни притеснения за хибридна война, изглежда, е била движена повече от геополитическия климат, отколкото от конкретни доказателства. Патернът на последните автентични атаки върху кабелите създаде рамка, в която всяко значимо техническо прекъсване в региона неизменно ще бъде разглеждано през призмата на сигурността. Без официално обяснение от Google, ранните теории естествено се насочиха към най-драматичните възможности. Въпросът „Дали Русия е виновна?“ привлече вниманието и отрази истински притеснения за сигурността на инфраструктурата. Въпреки това, наличните доказателства, включително липсата на искания от хакерски групи, отсъствието на нарушения на данните, чисто техническия характер на възстановяването на услугите и анализа на експертите, който сочи към хардуерна или човешка грешка, предполага много по-прозаична реалност.

За България и нейните съседи, истинският урок не е в руска кибервойна, а в дигиталната устойчивост и резервите на инфраструктурата. Спирането разкри как регионът е станал зависим от единични точки на провал в дигиталната екосистема. Докато страхът от саботаж ще продължи да надвисва над всяко голямо инфраструктурно прекъсване, този конкретен инцидент изглежда е случай, при който геополитическата тревога временно е заслепила техническата реалност.