Google блокира услуги в Източна Европа – Какви са причините?

На 12 октомври 2023 г. милиони потребители в Източна Европа останаха без достъп до основни услуги на Google, включително търсачката, Gmail, Google Maps, YouTube и Google Drive. Прекъсването засегна и възможността за вход в различни уебсайтове, използващи Google акаунти, което доведе до сериозни проблеми за частни потребители, бизнеси и държавни институции. Първото съобщение за инцидента дойде от новинарската агенция Novinite.

Според експерта по киберсигурност Люмбор Тулев, ситуацията е била особено тежка: „Много хора не можеха дори да използват ChatGPT, тъй като влизат с Google акаунт. За някои това беше неудобство, но за други означаваше реални загуби.“ В Турция, където правителството разчита на Google Workspace за администрация, „държавната машина буквално беше блокирана за час и половина.“

Регионален модел на прекъсвания

Прекъсването на услугите на Google не бе глобално, а стратегически концентрирано около Черно море. Най-много оплаквания идваха от България, Турция, Гърция, Грузия, Хърватия, Сърбия, Румъния, Северна Македония, Армения и Азербайджан. Засегнатите услуги включваха търсачки, карти, офис софтуер, имейли, YouTube, Spotify и платформи за комуникация като Discord.

Тази географска концентрация повдига неприятни въпроси относно това дали прекъсването е било случайно или представлява нова форма на хибридна война. В България мобилните оператори също отчетоха проблеми с услугите, вероятно поради зависимостта им от облачната инфраструктура на Google. Подобните модели на засегнати държави пораждат съмнения за дали става въпрос за технически провал или нещо по-злокобно.

Възможен саботаж?

Последният инцидент идва на фона на нарастващи руски атаки срещу критична подводна инфраструктура. Времевата линия е показателна: Европейският съюз вече обяви планове за изграждане на нови подводни кабели, за да намали зависимостта от Русия. Съществуващите връзки обаче все повече стават обект на подозрителни повреди.

България и Румъния са част от проект за подводен енергиен коридор към Кавказ, който се простира на над 1 100 километра. Въпреки че е предназначен за транспорт на зелена енергия, този коридор представлява критична инфраструктура, която лесно може да стане цел на атаки.

Както спомена Люмбор Тулев, „Ако се докаже, че става въпрос за прекъснат кабел между България и Румъния, говорим за умишлено действие.“ Той отхвърли традиционната идея за хакерска атака, като отбеляза, че „ако е имало хакване, групите веднага биха се похвалили.“

Има и предположения в кибер форуми, че прекъсването е свързано с проблеми в инфраструктурата. Тулев подчерта, че „проблемът е свързан с достъпността на услугите, а не с кражба на информация.“

Инцидентът подчерта уязвимостта на националната комуникационна инфраструктура. Киберсигурността на Турция е поискала технически доклад от Google и акцентира на важността на цифровия суверенитет. В България, въпреки че мобилните оператори успяха да продължат работа с резервни канали, прекъсването разкри значителни рискове за националните комуникации.

Въпреки спекулациите, инцидентът служи като ярко напомняне за зависимостта на съвременните общества от цифровата инфраструктура. Бързото възстановяване на услугите в рамките на часове, липсата на пробиви в данните и отсъствието на координирана атака подсказват, че става въпрос за технически проблем, а не за умишлена атака.

В заключение, за България и съседите ѝ, реалният урок не е свързан с руската кибер война, а с цифровата устойчивост и излишъка на инфраструктура. Прекъсването разкрива как региони като Източна Европа са станали зависими от единични точки на повреда в цифровата екосистема.