Загубата на домашен любимец: Страхотен мъка, сравнима с човешката

Смъртта на домашен любимец може да предизвика дълбока и продължителна скръб, сравнима с тази, която изпитваме при загубата на близък човек. Според изследване, публикувано в академичното списание PLOS One, много собственици на домашни любимци развиват продължителен скръбен синдром (PGD), който може да продължи месеци или дори години.

Изследването е проведено сред 975 възрастни в Обединеното кралство и е установило, че почти един на всеки три респонденти е преживял смъртта на домашен любимец. Според Филип Хайланд, професор по психология в Университет Мейнут в Ирландия, резултатите показват, че скръбта след загубата на домашен любимец може да има „клинично значение“ и е подобна на опитите, свързани с човешката загуба.

Симптоми и статистика

Проучването установява, че 7.5 процента от хората, загубили домашен любимец, отговарят на диагностичните критерии за PGD. Това е пропорция, сравнима с 7.8 процента от хората, които са загубили близък приятел. Процентите на PGD след смъртта на дядо или баба са 8.3 процента, а на брат или сестра – 8.9 процента. Загубата на партньор води до PGD в 9.1 процента от случаите, но значително по-високи проценти се наблюдават само при загуба на родители (11.2 процента) или деца (21.3 процента).

Изследването също така показва, че „малко над един на пет души, загубили любим домашен любимец и близък човек, заявяват, че загубата на домашния любимец е била най-травматична“. Общо, изследването оценява, че един на дванадесет случая на PGD в Обединеното кралство може да бъде свързан със смъртта на домашен любимец.

Необходимост от промяна в диагностичните критерии

Сегашните насоки за диагноза PGD не включват загубата на домашен любимец, което според Хайланд е „научно погрешно и безчувствено“. Той подчертава, че изключването на загубата на животно от диагностичните критерии може да остави много хора без достъп до необходимата психично-здравна подкрепа, дори когато отговарят на всички останали изисквания.

Тази нова информация поставя важен акцент върху нуждата от актуализиране на клиничните насоки, за да отразят реалността на емоционалните преживявания, свързани със загубата на домашен любимец. Според изследването, скръбта след загубата на любимец е не само дълбока, но и заслужава същото внимание и грижа, каквито получават и жертвите на човешки загуби.