Всеки десети медик в Европа с мисли за самоубийство, показва проучване на СЗО

На 10 октомври 2023 г., в деня на световното психично здраве, организацията Световна здравна организация (СЗО) публикува тревожни данни от ново проучване, проведено сред лекари и медицински сестри в 27 държави от Европейския съюз, както и в Исландия и Норвегия. Изследването, наречено „Психично здраве на медицинските сестри и лекари“ (MeND), събра над 90 000 отговора, което го прави най-голямото проучване в този сектор до момента.

Резултатите показват, че всеки трети лекар и медицинска сестра съобщава за симптоми на депресия или тревожност, а един от десет участници е заявил, че е имал пасивни самоубийствени мисли. Тези числа са почти два пъти по-високи в сравнение с общото население. Според доклад на СЗО, ситуацията е следствие от години на недостатъчни инвестиции в здравеопазването и в работната сила, която го поддържа.

Нарастваща тревога за медицинските специалисти

Изследването разкрива, че насилието и тормозът на работното място са широко разпространени. През изминалата година една трета от анкетираните са съобщили, че са били тормозени или заплашвани, а един от десет е бил физически нападнат или сексуално малтретиран. Дългите работни часове и несигурността на заетостта допълнително влошават тези натиски: един от четирима лекари работи над 50 часа седмично, а почти една трета от лекарите и една четвърт от медицинските сестри са на временни контракти.

Докладът подчертава, че лицата, изложени на насилие на работното място, дълги смени и нерегулярна нощна работа, са значително по-склонни да изпитват депресия, тревожност или самоубийствени мисли. Д-р Ханс Хенри П. Клуге, регионален директор на СЗО за Европа, определи резултатите като „тревожна напомняне, че здравните системи в Европа са толкова силни, колкото хората, които ги поддържат“.

Препоръки за подобрение на условията на труд

Той призова правителствата и здравните институции да предприемат незабавни действия: да се наложат политики за нулева толерантност към насилието и тормоза, да се реформират графиците на смените и културата на извънредния труд, да се намалят прекомерните натоварвания чрез по-добро кадрово осигуряване и цифрова ефективност, и да се предостави конфиденциална, безстигматизирана помощ за психично здраве.

Въпреки натиска, много здравни специалисти остават ангажирани с професията си. Проучването MeND показа, че три от четирима лекари и две от три медицински сестри все още изразяват силно чувство за цел и удовлетворение от работата. Въпреки това, страстта, която ги мотивира, е задушена от умора и изтощение.

„Физически и психически сме изтощени, което може да доведе до грешки“, сподели Мелани Дебарейкс, стажант по радиология във Франция. Тя отбеляза, че 66% от френските студенти по медицина са преживели депресивен епизод през последната година, а 21% са имали самоубийствени мисли – цифри три пъти по-високи от тези в общото население.

Дебарейкс призова за по-строго прилагане на периодите за почивка и ограничения на работните часове, както и за повече финансиране, за да се осигури, че медицинските специалисти могат да практикуват в съответствие с етичните си стандарти. Последствията от пренебрегването на психичното здраве на здравните работници оказват влияние не само върху тях, но и върху качеството на грижите, които пациентите получават.

До 40% от лекарите и медицинските сестри, страдащи от депресия, са съобщили, че са взели болничен отпуск през последната година, докато между 11% и 34% обмислят да напуснат работата си изцяло. Тези загуби намаляват качеството и достъпността на медицинските услуги и задълбочават вече съществуващите недостиг на работна сила.

„В цяла Европа натиска, пред който са изправени здравните работници, може да е различен, но влиянието върху психичното здраве е универсално“, каза д-р Наташа Азопарди-Мускат, директор на системите на здравеопазването на СЗО/Европа. Тя подчерта, че индикаторите за благосъстояние трябва да се считат за основни мерки за ефективността на системата – наравно с безопасността на пациентите или капацитета на болниците.

Резултатите от проучването MeND изграждат на основата на доклада „Време за действие“ на СЗО/Европа от 2022 г., който предупреди, че наемането на здравни работници в Европа не успява да отговори на нарастващото търсене. Без спешни реформи, регионът може да се сблъска с недостиг от около 940 000 здравни специалисти до 2030 г.. Подобряването на условията на труд, според СЗО, не само ще намали отсъствията и напускането, но и ще привлече нови таланти в сферата.

„С Европа, изправена пред недостиг от почти един милион здравни работници до 2030 г., не можем да си позволим да ги загубим заради изтощение, безнадеждност или насилие“, заключи д-р Клуге. „Тяхното благосъстояние не е само морално задължение – то е основата на безопасни и висококачествени грижи за всеки пациент. Нека това проучване служи като събуждащ сигнал, от който нашите здравни системи спешно имат нужда.“