Вируси увеличават риска от сърдечен удар и инсулт

Нов анализ разкрива, че вирусните инфекции повишават рисковете за сърдечното здраве както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Според изследването, публикувано в Журнала на Американската асоциация за сърце, инфекцията с грип или COVID-19 увеличава риска от сърдечен удар или инсулт в седмиците след заболяването. Докато вируси като човешкия папиломен вирус (HPV) и хепатит B са известни със своето влияние върху рака, връзките с други здравословни проблеми, включително сърдечните заболявания, остават по-малко проучени.

Изследването обхваща данни от 155 проучвания и показва, че рисковете за сърдечното здраве са свързани с инфекции от разнообразни вируси, включително грип, коронавирус, ХИВ, хепатит C и вируса варицела зостер, който причинява херпес зостер и варицела. „Нашето проучване установи, че остри и хронични вирусни инфекции са свързани както с краткосрочни, така и с дългосрочни рискове от сърдечно-съдови заболявания, включително инсулти и сърдечни удари,“ заяви Косукe Кавай, водещ автор на изследването и епидемиолог в Университета на Калифорния, Лос Анджелис.

Според анализа, хората, диагностицирани с грип, са с четири пъти по-висок риск от сърдечен удар и пет пъти по-висок риск от инсулт в месец след заболяването. След инфекция с COVID-19 рискът от сърдечен удар или инсулт е три пъти по-висок в период от 3,5 месеца, с повишени рискове, които остават за година след инфекцията. За хората с хронични инфекции рискът от сърдечен удар остава, въпреки че е по-нисък. При хора с ХИВ рискът е с 60% по-висок, с 27% по-висок за тези с хепатит C и 12% по-висок за хора с херпес зостер, дори пет години след инфекцията.

Кавай подчерта, че тези находки са „клинично значими“, предвид броя на хората, засегнати от хронични вирусни инфекции. На глобално ниво през 2024 г. са регистрирани около 1,3 милиона нови случая на ХИВ и около 1 милион нови случая на хепатит C годишно. Според оценки от 2021 г. в Европа се наблюдават приблизително шест до десет нови случая на херпес зостер на всеки 1 000 души годишно. „Това означава, че повишеният риск, свързан с този вирус, води до значителен брой излишни случаи на сърдечно-съдови заболявания на популационно ниво,“ добави Кавай.

Вирусните инфекции задействат имунната система, което я подтиква да освобождава молекули, увеличаващи кръвния поток за борба с вируса. Тази реакция предизвиква възпаление, което е видимо чрез зачервяване, подуване и топлина, както и образуване на кръвни съсиреци. Въпреки това, възпалението и образуването на съсиреци могат да затруднят функционирането на сърцето, което обяснява защо рисковете от сърдечен удар и инсулт остават повишени след инфекции, отбелязват изследователите.

Все пак, доказателствата остават неясни относно влиянието на други вируси, включително денга, HPV, цитомегаловирус, който може да предизвика вродени дефекти, и херпес симплекс 1, който причинява херпеси. Има начини за намаляване на тези рискове, като ваксинацията срещу грип, COVID-19 и херпес зостер предоставя надежда, установява изследването. Управлението на възпалението като цяло може да бъде ключово. Например, в преглед от 2022 г. се установи, че хората, получили ваксина срещу грип, имат 34% по-нисък риск от смърт или хоспитализация поради сърдечен проблем в сравнение с хора, получили плацебо.

Общото заключение е, че ваксинациите могат да бъдат особено полезни за хора с вече съществуващи сърдечни заболявания или други рискови фактори. „Предпазните мерки срещу вирусни инфекции, включително ваксинацията, могат да играят важна роля в намаляването на риска от сърдечно-съдови заболявания,“ каза Кавай.